Лора Роуланд - Суиши

— Ако убиете Хошина, осъждате майка си на смърт — побърза да добави Сано. — А като ни убиете, кой ще спаси майка ви, преди престъпниците да сложат край на живота й?

Докато се съпротивяваше на стражите, той си помисли, че нямаше всичко да бъде загубено, ако похитителите бяха поискали каквото и да е друго, само с не екзекуцията на Хошина. Шогунът се олюля с набраздено от тревога чело.

— Свещеник Рюко казва, че може… ъ-ъ… да ми помогне — той замига, упорито избягвайки да погледне Сано и Янагисава. — Каза ми, че костите оракули са назовали двама ви като демони, които застрашават режима. Ако аз… ъ-ъ… отърва двора от вас, хармонията ще уравновеси космичните сили. И майка ми ще се отърве от злото.

— Свещеник Рюко лъже! — заяви Янагисава, готов по-скоро открито да заклейми свещеника, отколкото да се прости с живота си без борба. — Ако е такъв голям магьосник, какъвто се изкарва, щеше да предскаже похищението и да го предотврати. Той ви мами, не ние. — А?! — шогунът сви устни. Сано със задоволство видя, че Янагисава бе подронил влиянието на свещеника и увереността на шогуна в собствената му преценка. Но въпреки това стражите ги поведоха към вратата, а шогунът не реагира. Паниката на Сано нарасна. Ако не успееше да разколебае своя господар, щеше да умре опозорен. Рейко също щеше да умре, защото нямаше да има кой да я спаси. И всичко това, защото чувството му за чест го бе принудило да защити Хошина, който не заслужаваше жертвата му, и защото не бе успял да убеди шогуна, че екзекуцията на полицейския началник не е разрешение на техния проблем.

— Да, свещеник Рюко е измамник! — извика Сано отчаяно. Откритото обвинение срещу влиятелния духовник не можеше да му навреди повече от мълчанието в настоящия момент. — Вие се нуждаете от нас, ваше превъзходителство, ние сме вашата единствена надежда за спасяването на господарката Кейшо.

Нерешителността и склонността му да се поддава на съмнения винаги когато някой му се противопоставеше, разколебаха шогуна.

— Унищожите ли ни, майка ви е обречена — добави Янагисава. — Пощадите ли ни, ще докажем верността си, като я върнем невредима на ваше превъзходителство!

Колебанията на Токугава Цунайоши продължиха сякаш цяла вечност. Гарваните в градината грачеха като налитащите на мърша птици, които кръжаха около мястото за екзекуции. Накрая шогунът вдигна несигурна ръка към стражите. Те спряха, задържайки Сано, Янагисава и Хошина на прага.

— Досега не сте… ъ-ъ… открили майка ми, тъй че защо да… ъ-ъ… ви вярвам, че изобщо можете да я спасите? — попита Токугава Цунайоши.

Сано си рече, че критичните моменти влияят на хората по различен начин, а конкретният случай бе направил шогуна по-мъдър. Хошина чакаше безмълвно, с озадачено изражение, сякаш не можеше да разбере дали му предстоеше да бъде помилван, или се намираше на прага на собствената си гибел.

— Вече знаем защо престъпниците са отвлекли господарката Кейшо, което разкрива нови възможности за разследването — отбеляза Сано. — Вече знам откъде да започна издирването — всичките му надежди за Рейко се крепяха на това негово убеждение. — Този път ще я намеря. Кълна се в честта си!

Шогунът се отпусна тежко на подиума.

— Много добре — рече той с вида на човек, изгарящ от желание да се довери на онова, което чува, да вземе решение и да се отърве от отговорността. — Позволявам ви да… ъ-ъ… продължите разследването си — той махна с ръка към стражите, които държаха Сано и Янагисава. — Върнете се по… ъ-ъ… местата си.

— Хиляди благодарности, ваше превъзходителство — каза Янагисава, за първи път хрисим.

Сано си отдъхна. Двамата с Янагисава се върнаха по местата си, коленичиха и се поклониха на шогуна.

Токугава Цунайоши попита:

— Как обаче да действаме… ъ-ъ… с писмото за откуп? Излиза, че и да се подчиня, и да не му обърна внимание, все съм обречен.

Янагисава хвърли към Сано поглед, който казваше: „Какво да правим?“

— Хошина сан е вашата застраховка за оцеляването на уважаемата ви майка — започна Сано. — Затова предлагам да отложите екзекуцията му. Похитителите ще държат господарката Кейшо жива, защото обещанието за нейното завръщане е единственият им начин да ви принудят да изпълните исканията им.

Сано не изрази на глас страха си, че бе възможно жените вече да са мъртви и каквото и да направеше шогунът, това нямаше да помогне.

— Похитителите отидоха твърде далеч, искайки да унищожим Хошина сан — продължи той, — а фактът, че толкова държат на неговата смърт, работи в наша полза. Те ще ви изчакат да го екзекутирате. Забавянето ще ми даде време да ги открия и заловя.