Лора Роуланд - Суиши

Хошина изпъна рамене, вирна брадичка и се изправи срещу Сано с наглата агресивност на човек, решил да се възползва от последната си възможност.

Обещанието му към Хошина бе преследвало Сано като дебнеща в гората отровна змия, готвеща се да го нападне. Накрая тя бе забила зъби в плътта му. Сано бе очаквал Хошина да отправи към него какви ли не екстравагантни искания в най-неудобния момент, но характерът на това негово желание, както и моментът, в който бе изказано, далеч надхвърляха и най-лошите му предположения.

— Как бих могъл да ви спася? — възмутен и ужасен, Сано разпери ръце. — Да кажа на шогуна да ви пощади и да остави майка си да умре? Вие искате от мен да сторя чудо!

— Това си е ваш проблем! — отвърна рязко Хошина. — Решете го, както намерите за добре. Ние сключихме сделка и вие трябва да изпълните своята част от уговорката.

Сано се извърна към Янагисава, който го изгледа с твърд пронизващ поглед, потвърждаващ подозренията му. Янагисава е бил наясно със сделката. Знаел е, че Хошина ще се нуждае от помощ в настоящия момент, и бе довел Сано тук, защото е бил сигурен, че Хошина ще си поиска своето. Ето какъв е бил замисълът на Янагисава — да го принуди да спаси любовника му вместо него! Сано отправи към дворцовия управител остър, изпълнен с ненавист поглед, след което отново се обърна към Хошина:

— Точно този път с радост ще наруша обещанието си — каза той, скръствайки предизвикателно ръце. — След като сторихте всичко, за да ме унищожите, вие не заслужавате защитата ми.

— Заслужавам същото добро дело, което сторих за вас! — потното лице на Хошина излъчваше дива решителност. — Ако не бях ви предоставил онази информация, сега щяхте да сте мъртъв. Вие дължите живота си на мен. И ще ми се отплатите, като спасите моя!

Сано възкликна в яростно опровержение, но не можеше да подмине логиката на Хошина. В онзи случай на убийство Сано бе заподозрян и без въпросната информация може би пак щеше да успее да защити честта си и да залови убиеца… но можеше и да се провали. Ако не беше успял, щеше да бъде наказан със смърт. Нямаше как да знае със сигурност дали щеше да постигне надмощие въпреки всичко, или Хошина наистина бе предотвратил поражението му.

— Няма да жертвам жените заради такива като вас! — изкрещя Сано, бесен на Хошина, на Янагисава и на себе си заради обстоятелствата, които го бяха впримчили в капан. — Нито ще ви позволя да ми попречите да изпълня дълга си и да спася господарката Кейшо — той грабна писмото на похитителите от пода, където го бе захвърлил Хошина. — Сега ще го отнеса на шогуна и ще го посъветвам да се съобрази с исканията. Аз лично ще ви предам на палача.

Отдаден на гнева си, Сано не искаше да мисли за това, че Хошина предявяваше към него основателна претенция. Най-голямата му грижа бе да спаси Рейко. Пресегна се, за да сграбчи полицейския началник, но той го блъсна.

— Вижте го могъщия сосакан сама — възкликна язвително Хошина. Макар и в очите му да се четеше страх, че бе загубил своя последен залог, той оголи зъби в подигравателна усмивка. — Претендира, че защитава справедливостта и държи на честта, но ще ме осъди на позорна смърт, без дори да знае в какво убийство ме обвиняват похитителите и дали изобщо съм виновен. И защо? Защото иска да докаже своята вярност, като спаси майката на шогуна?

Хошина отправяше въпросите си към въображаема публика, без да обръща внимание на Янагисава, който наблюдаваше сцената безмълвно.

— Не… Единственото, което иска, е да спаси съпругата си — от Хошина лъхаше отчаянието, но той се изсмя презрително в лицето на Сано. — А презираш другите, задето обслужват лични интереси. Е, ти си лицемер!

— Млъкни! — изкрещя Сано разгневен, защото Хошина изрече онези обвинения, които му нашепваше собствената му съвест.

— Ти винаги държиш да знаеш истината, но тя понякога боли, нали? — продължи да му се надсмива Хошина.

— Аз лично ще те екзекутирам! — Сано посегна към меча си, който стражите на Янагисава му бяха отнели.

— Няма, дори и да можеше — възрази Хошина, ставайки още по-дързък, откакто бе усетил, че е спечелил надмощие. — Ти няма да съдействаш за смъртта ми, макар че обичаш жена си и мразиш мен. И двамата знаем, че си длъжен да спазиш обещанието си.

Сано си даде сметка, че Хошина бе прав, и усети, че се спуска стремглаво по стръмен склон. Колкото и да не му се искаше, трябваше да отстъпи. Самурайският код на честта, според който живееше, му забраняваше да престъпва думата си или да се съобразява с исканията на един престъпник. Цял живот бе съблюдавал законите на бушидо, а те го задължаваха да изпълни услугата, която искаше от него Хошина. Взе да осъзнава и други, дори по-важни причини, които го задължаваха да се подчини. Смазан от поражението, той впери гневен поглед в Хошина.