Лора Роуланд - Суиши

Ваше Превъзходителство,

Ето какво трябва да направите, ако желаете Вашата почитаема майка да се върне при Вас. Заклеймете полицейския началник Хошина като убиец, екзекутирайте го и изложете трупа му на показ в подножието на моста Нихонбаши. Подчинете се на заповедите ми и аз ще освободя господарката Кейшо и нейните приятелки.

Не го ли сторите, те ще бъдат убити.

Сано почти не обърна внимание на поемата, която за него не носеше никакъв смисъл. Озадачен, той прочете отново исканията на похитителите и поклати глава. Вдигна поглед към дворцовия управител, който го наблюдаваше със сдържан стоицизъм.

— Целта на похищението не е шогунът, нито пък вие или аз — рече той слисан. — А Хошина сан! — не биха могли да предположат; нищо не ги бе навело на подобна мисъл. А теориите, които си бяха измислили в пълно неведение, бяха заблудили разследването. — Търсили сме заподозрени не там, където е трябвало.

— Наистина — Янагисава се извърна и впери поглед навън от беседката.

Утрото нахлуваше в градината и сенките се вдигаха; пейзажът и цветовете добиваха все по-ясни очертания. Сано изпита облекчение, защото вече разбираше мотива на похитителите и знаеше как да спаси Рейко. После внезапно си даде сметка, че условията за откупа я излагаха на още по-голяма опасност, отколкото си бе представял.

— Какво възнамерявате да сторите? — попита Сано и докато изричаше въпроса си, опасенията му отекнаха в душата му с нова сила.

Дворцовият управител сви рамене в жест, който недвусмислено говореше за бремето, легнало върху плещите му. Колкото и силно да желаеше да спаси господарката Кейшо и да спечели битката за благоволението на шогуна, трябваше ли да разреши екзекуцията на любовника си? Сано си даде сметка, че по всяка вероятност Янагисава държеше на Хошина твърде много, иначе вече да бе отнесъл писмото на шогуна и полицейският началник да бе поел по своя път към смъртта. Все още питайки се защо дворцовият управител бе решил да съобщи вестта за писмото именно на него, Сано се изправи и пред своя собствена дилема. Той не можеше да приеме една кървава жертва срещу спасяването на жените, но Хошина бе негов враг, а животът на Рейко бе в опасност.

— Кога смятате да съобщите на Хошина сан? — попита Сано.

— Незабавно — отвърна Янагисава и викна към стражите: — Доведете полицейския началник!

Скоро Хошина се показа на пътеката. Вървеше бавно към беседката, облечен в бежов копринен халат, който откриваше голите му гърди, прасци и нозе. Прозя се, а очите му бяха натежали от доскорошния сън. Щом видя Сано, се спря отвън и премига в сънлива изненада.

— Какво се е случило? — попита той, вперил поглед в Янагисава.

— Получихме искането на похитителите за откуп — дворцовият управител взе писмото от ръцете на Сано и го протегна към Хошина.

— Най-накрая! — Хошина сякаш не забелязваше хладния маниер на дворцовия управител; вестта бе обсебила цялото му внимание. Той изкачи стъпалата й на беседката, влезе вътре и нетърпеливо грабна писмото. Погледът му пробяга по текста и той се смръщи, озадачен от поемата. Прочете искането за откуп и Сано видя как очите му се разшириха от шока, а устните му се отпуснаха в израз на недоумение.

— Похитителите искат смъртта ми! — избухна Хошина. — Това е откупът за престъплението! — той захвърли писмото и се обърна към Янагисава, обзет от тревога: — Но шогунът не би ме убил, за да върне й господарката Кейшо, нали?