Лора Роуланд - Суиши

Янагисава избягваше погледа на любовника си.

Сано знаеше, че шогунът не само обичаше майка си много повече, отколкото го бе грижа за Хошина, но и че с радост би посякъл заради нея, когото и да е от васалите си. Той видя ужаса на Хошина, който най-накрая проумя същността на положението си. — Няма да покажете писмото на негово превъзходителство, нали? — възкликна Хошина, вкопчил се в ръцете на Янагисава. — Нали няма да позволите да ме убие, за да спаси майка си?

Дворцовият управител се пресегна и в изразителен жест на сдържаност и обич хвана ръцете на Хошина над китките.

— Не мога да се намесвам заради теб — каза Янагисава с овладяно съжаление, като гледаше любовника си право в очите. — Събитията трябва да следват своя естествен ход.

— Какво? — Хошина се отдръпна от Янагисава, сякаш дворцовият управител му бе нанесъл удар чисто физически.

Сано също бе шокиран, защото очакваше Янагисава да защити любовника си.

— Смятате да ме пожертвате, за да спасите господарката Кейшо — глава, отказвайки да повярва на току-що изреченото. После избухна в смях в който прозвучаха нотки на истерия — Но… Това не е необходимо. Вие можете да убедите шогуна да ме пощади. Можем да намерим друг начин да спасим господарката Кейшо!

Той погледна умолително Янагисава, но дворцовият управител каза със същия тих глас:

— Онова, което искаш, е невъзможно — Сано видя как лицето на Хошина помръкна от гняв, породен от осъзнаването на истината.

— Искате да кажете, че няма да ме защитите, защото не желаете да поемете риска да ядосате шогуна! — изрече горчиво той.

Янагисава наклони глава безмълвен и тъжен.

— Предпочитате да ме оставите да умра, вместо да загубите поста си или възможността да управлявате Япония чрез сина си, когато стане следващият диктатор — продължи Хошина. — След всичко, което сме сторили заедно и сме били един за друг?

Възмутен от това оскърбление, Хошина закрачи нервно около Янагисава.

— Аз ви помогнах да се сдобиете с власт. Сражавах се срещу враговете ви. Предоставих ви тялото и сърцето си — той се удари в гърдите. — А сега, когато се нуждая от помощ, вие ме изоставяте!

Сано изпита силно неудобство, че става свидетел на тази лична разпра. Вероятно Янагисава бе предполагал, че ще се получи така, и за пореден път се запита защо дворцовият управител изискваше присъствието му. Внезапно Хошина се свлече на колене пред Янагисава.

— Моля ви, не ме изоставяйте! — изплака той и избухна в ридания. Опита се да се вкопчи в полите на дворцовия управител, но ръцете му се плъзнаха по гладката материя. — Аз ви обичам и не искам да умра. Моля ви, моля ви, ако ме обичате, не позволявайте на шогуна да ме екзекутира!

Сано си спомни събранието, на което бе научил за похищението, спомни си с какъв плам Хошина бе приел престъплението като възможност да подобри собственото си положение. Какъв контраст имаше между амбициозния самонадеян Хошина и това раболепно същество!

Янагисава остана безмълвен и неподвижен, но Сано усети силната болка, която го терзаеше — той наистина обичаше Хошина, макар че истински бе влюбен единствено във властта. Сано изпита съжаление към двамата. В този момент Янагисава отстъпи и от Хошина.

— Няма смисъл — каза той с мрачна и скръбна решителност. — Не мога да преча на спасяването на господарката Кейшо. Враговете ми незабавно ще се възползват от възможността да ме нападнат, а тяхната обединена мощ превишава моята — Сано знаеше, че Янагисава има предвид владетеля Мацудайра, други членове на клана Токугава и свещеник Рюко. — Ако те защитя, това би означавало сигурна смърт и за двама ни.

Хошина скочи на крака. През сълзите, замъглили погледа му, проблесна паника. Той се втурна към и изхода на беседката, но видя стражите, които стояха на алеята, и замръзна намясто. Сано наблюдаваше как истината постепенно стигаше до съзнанието на Хошина — бягството му бе невъзможно, той нямаше да се измъкне жив от замъка Едо. Кожата на полицейския началник лъсна от пот, от него се носеше възкиселият мирис на ужас. Дишайки тежко, клекнал, сякаш да се зашити, той се озърна диво наоколо. Очите му се спряха на Сано и той прикова поглед в него в коварно вдъхновение.

Сано изведнъж се досети какво възнамеряваше да каже Хошина, както и каква бе причината за собственото му присъствие. Прозрението го ужаси.

— Помните ли, когато разследвахте убийството на владетеля Мицуйоши миналата зима? — попита го Хошина. — Аз ви дадох информация в замяна на една услуга. Вие ми обещахте, че ще направите каквото ви помоля и когато пожелая. Е, сега ви моля да се разплатим.