Лора Роуланд - Суиши

Скрито доволство изви сочните устни на Рюко, който с интерес наблюдаваше размяната на реплики. Навъсен, Хошина изгледа ядно свещеника. Янагисава отвърна:

— Днес проследихме няколко надеждни улики. Сосакан сама ще ви докладва какво е открил.

„Винаги може да се разчита на Янагисава да те принуди да говориш пръв и да те хвърли в пламъците на гнева на шогуна, все едно излива вода върху горяща къща“, помисли си Сано.

— Тази сутрин разпитах двама престъпници, членове на „Черния лотос“ — започна той. — Те ми споменаха за свещеника Проникновена мъдрост, който е заема висок пост сред водачите на сектата. Казаха ми, че „Черният лотос“ подготвя голяма атака срещу режима на Токугава. Съществува вероятност това да е похищението и то да е организирано от Проникновена мъдрост. Той е напуснал тайния си храм, но аз и хората ми претърсихме целия град и задържахме четирийсет и осем членове на сектата. Ще ги разпитам в затвора на Едо. Все някой от тях ще ми каже, къде се намира свещеникът.

Шогунът кимна укротен. Дворцовият управител запази невъзмутимо изражение, а Хошина си отдъхна. После Рюко попита:

— Имате ли основателна причина да смятате, че жените са отвлечени от „Черния лотос“?

— Духовните водачи на „Черния лотос“ и последователите им са достатъчно безумни и нагли да извършат подобно престъпление — отвърна Сано.

Свещеникът отправи към него язвителна усмивка:

— Но вие не разполагате с реални доказателства, че сектата е замесена в похищението.

— Дългогодишният опит, който имам в разследването на престъпления, ми подсказва, че това е така — Сано вече се досещаше какво целеше Рюко, и кроежите на свещеника го изпълниха с гняв.

— Изглежда, сосакан сама е прекарал деня в преследване на хора, без да разполага с явни доказателства за вината им — отбеляза Рюко, а в гласа му прозвуча странна смесица от горчивина и доволство. — Почвам да си мисля, че той предпочита да гони стари врагове, вместо да дири истинските виновници.

— Това не е истина! — възкликна Сано, възмутен от несправедливото обвинение.

Без да обръща внимание на възражението му, шогунът се втренчи в него обиден и слисан.

— Как си позволяваш да злоупотребяваш с доверието ми? — възкликна той. — След всичко, което съм… ъ-ъ… ти дал?

Преди Сано да успее да се защити, Рюко се намеси:

— Поведението на сосакан сама е твърде жалко, но аз съм разтревожен от по-сериозен въпрос. Ваше превъзходителство, опасявам се, че разследването се води в погрешна посока.

И той отмести изпълнен с неодобрение поглед към Янагисава и Хошина. Сано видя как и двамата полагаха усилие да прикрият тревогата си — те също бяха наясно с мотивите на Рюко. Свещеникът искаше господарката Кейшо да се върне, защото тя бе източникът на неговата власт, и по тази причина държеше всички да положат повече усилия за спасяването й. Но в случай на неуспех Рюко щеше да бъде принуден да се брани сам от хора, които желаеха унищожаването му. Ето защо целта му бе да злепостави Сано, Янагисава и Хошина пред шогуна.

Години наред откакто заемаше поста сосакан сама, Сано бе чест обект на прицел от страна на клеветници, участващи в подобни събрания; до този момент обаче никога не бе споделял тази съмнителна чест с Янагисава и Хошина.

— Може би не нашите разследвания, а вие сте поели в погрешна посока — отбеляза Янагисава. Той хвърли жлъчен поглед към Рюко, но се въздържа да го атакува открито.

— Освен „Черния лотос“ разполагаме и с други обекти на разследване — обади се и Хошина. Войнственото му изражение предизвикваше Рюко да го обори. — Аз видях Суйрен — прислужничката, оцеляла след клането. Но онзи глупак, докторът, й попречи да разговаря с мен, затова сега разпитвам какво знаят за нея жените от двореца. Ако е била съучастничка в престъплението, чрез нея много скоро ще открия истинските извършители.

— Ако е била съучастница… — отбеляза Рюко с презрение. — Вие, изглежда, не разполагате с повече, доказателства за вината на Суйрен, отколкото сосакан сама за „Черния лотос“.

— А вие имате ли по-добри идеи? — попита Хошина, стиснал юмруци; очите му, вперени в Рюко, святкаха гневно. — Непрестанните упреци само пречат на хората да си вършат работата.

Свещеникът посрещна думите му с презрителна физиономия, след което се обърна към шогуна:

— Мой дълг е не да разкрия престъплението, а да посоча на ваше превъзходителство, че сосакан сама и полицейският началник са допуснали сериозни грешки в преценките си.