Лора Роуланд - Суиши

Сано и Хошина се спогледаха, поразени от наглостта на свещеника. После избухнаха в гневен протест, но шогунът с ядно махване на ръка ги накара да млъкнат.

— Да, така е, допуснали сте… ъ-ъ… непростими грешки — отбеляза той. — Толкова сте заслепени от… ъ-ъ… предразсъдъци, че ще бъде цяло чудо, ако хванете и рибка в кофа вода! — от устата му се разхвърча слюнка. Той отправи умолителен поглед към Янагисава: — Поне на теб мога ли да разчитам да спасиш обичната ми майка?

— Разбира се, ваше превъзходителство — отвърна Янагисава с овладян тон, макар че Сано усети тревогата му. — Вече съм набелязал няколко заподозрени. Вероятно единият от тях е замислил престъплението. Очаквам резултати в най-скоро време.

Шогунът изглеждаше смутен от този успокоителен и в същото време неясен отговор. Сано бе чест свидетел на майсторството, с което дворцовият управител се възползваше от страха на шогуна да не изглежда глупав, за да предотврати евентуален натиск от негова страна за повече информация, отколкото Янагисава желаеше да му даде. Сано предполагаше, че споменатите от дворцовия управител заподозрени включваха владетеля Мацудайра и още няколко роднини от клана Токугава. Съществуваше вероятност те да са отвлекли господарката Кейшо като средство да принудят шогуна да отстрани Янагисава от управлението. Очевидно Янагисава не разполагаше със солидни доказателства срещу роднините на шогуна и затова се въздържаше да ги обвини открито.

В очите на Рюко просветна разбиране, което подсказваше, че бе наясно с всичко това. Плътните му устни се разтегнаха в лукава усмивка.

— И кои са тези мистериозни заподозрени? — попита той Янагисава.

Думите му разпънаха над тях зловещата мрежа на заплахата. Сърцето на Сано се сви. Хошина пое рязко въздух. Янагисава замръзна с втренчен поглед, разгневен, защото съзираше поставения от Рюко капан, но не бе способен да го избегне.

— На този етап разкриването на имената на заподозрените би изложило на риск самото разследване — заяви Янагисава с тон, достатъчно смразяващ да превърне огнени пламъци в лед. — Не бива да провокираме бдителността на похитителите, нито да ги стряскаме, защото това може да ги накара да причинят зло на заложничките си.

Свещеник Рюко се изкиска, съзирайки истината в усукването на Янагисава.

— Едва ли има голяма опасност от нещо подобно, тъй като очевидно вие изобщо не разполагате със заподозрени. Не можете да ги назовете, защото те просто не съществуват.

Сано си даваше сметка, че дворцовият управител наистина не можеше да посочи имена, нито бе в и състояние да защити своята вещина, защото, ако оклеветеше враговете си от клана Токугава, щеше да постави под съмнение лоялността си към шогуна. Върху челюстта на Янагисава потръпна мускул, а в тъмните му очи изригна гняв, подобен на огнена лава.

Рядкото изживяване да наблюдава как някой печели превъзходство над Янагисава и интригата не достави никакво удоволствие на Сано, защото този път те бяха от една и съща страна. Янагисава рече предпазливо:

— Ваше превъзходителство…

— Млъкни! — изкрещя шогунът.

Изпълнено с удивление мълчание скова присъстващите. Янагисава изглеждаше смаян, че шогунът му говори по този начин. Хошина застина с увиснала челюст и поглед, в който се четеше изумление. Сано предполагаше, че собственото му изражение не бе много по-различно. По устните на Рюко плъзна самодоволна усмивка.

— От теб нито дума повече! — шогунът посочи с пръст Янагисава, а гласът и ръката му трепереха от гняв. После заби пръст в Сано и Хошина. — И от вас също! Вие всички ме… ъ-ъ… разочаровахте. Не заслужавате да бъдете изслушани!

Сано, Янагисава и Хошина застинаха безмълвни, без да смеят да помръднат. Шогунът управляваше силата на живота и смъртта за всички и нито годините вярна служба, нито дори сексуалната отдаденост можеха да спасят васала, предизвикал гнева му. Той бе екзекутирал хора и за по-малки прегрешения и в сегашното си лошо настроение спокойно можеше да осъди дворцовия управител, полицейския началник и сосакан сама за това, че се обаждат без позволение. Обзет от дълбоко отчаяние, Сано внезапно изпита неистов порив да прихне. Колкото и невероятни да бяха уменията на Янагисава да манипулира шогуна, нито едно от тях нямаше да им свърши работа, след като му бе забранено да говори.

Шогунът се обърна към свещеника:

— Хората, на които разчитах, ме подведоха — изплака той. — А ти ще ми помогнеш ли?