Лора Роуланд - Суиши

Със средния пръст на дясната ръка тя опипа горната й устна точно под носа, за да открие една особено важна точка — кръстовище на вътрешни пътища, по които се движи ки — жизнената сила. С натиск в тази точка можеше да се върне в съзнание припаднал човек, както и да се облекчи силна възбуда или емоционална натовареност. Рейко натисна, като пренесе тежестта си върху крайчеца на пръста си. Под хладната и влажна повърхност на горната устна на госпожа Янагисава тя почувства вътрешното напрежение, блокиращо потока на ки. Преброи до пет, отдръпна пръст и после натисна отново. Долови слаб пулс — добър знак за възстановяващо се кръвообращение. Продължи да натиска важната точка отново и отново и след всеки път пулсът все повече се усилваше. Но госпожа Янагисава оставаше безжизнена като труп.

Рейко премина към съединенията, известни под наименованието бълбукащи извори, разположени между възглавничките на стъпалата. Това бяха точките за освобождаване от шок. Рейко обхвана ходилата на госпожа Янагисава и натисна с палец съответните места. След двайсет редувалия на натиск и отпускане усети равномерен пулс. Жизнената енергия ки отново потече по тялото на госпожа Янагисава, съживявайки мускулите й, уравновесявайки емоциите й и събуждайки съзнанието й. След като и това не доведе до резултат, Рейко предположи, че травмата от похищението бе блокирала други енергийни пътища.

Тя обърна госпожа Янагисава по корем и започна да масажира местата, отстоящи на четири пръста от гръбначния стълб, на нивото на кръста, там, където се намираха точките, наречени морето на жизнеността. Рейко натискаше, изчакваше, после отпускаше и така отново и отново, толкова пъти, че накрая престана да ги брои. Задъха се от умора, ръцете й отмаляха. Усети как жизнената енергия на госпожа Янагисава потече през вените и тъканите. Внезапно от гърдите на приятелката й се изтръгна дълбоко, подобно на вой стенание. После изведнъж тялото й се сгърчи и тя взе да рита с крака и да се мята.

Рейко отскочи назад, уплашена, че стимулирайки твърде продължително чувствителните точки, бе причинила конвулсии. В този момент госпожа Янагисава рязко се обърна по гръб и после внезапно седна. Цялата се тресеше, сгърчените й пръсти дращеха пода, а очите й се втренчиха в Рейко с безумен поглед.

— Къде съм? — попита тя сепната с дрезгав глас. — Какво се е случило?

Рейко се усмихна, изпитвайки облекчение, че най-накрая госпожа Янагисава бе дошла в съзнание. Събудени от шума и бъркотията, Кейшо и Мидори замигаха озадачени. Госпожа Янагисава обгърна с поглед помещението. Щом разпозна обстановката, в очите й проблесна ужас.

— О, не! — изплака тя, сгърчила лице. — Сънувах, че съм си вкъщи с Кикуко чан. Защо трябваше да се събуждам? — тя легна на пода, присви колене към гърдите си, покри глава с ръце и избухна в ридания. — Искам отново да заспя!

— Ама моля ти се — каза Кейшо ядосано. — С този шум вече почваш да ми лазиш по нервите!

Рейко се хвърли към госпожа Янагисава, раздалечи ръцете й и откри сгърченото й от тревога лице.

— Не можете да се криете повече. Няма да ви позволя!

— Моля ви, оставете ме! — госпожа Янагисава стисна очи, за да не вижда повече Рейко, отказвайки да приеме ужасяващия факт, че са пленнички. — Искам пак да сънувам. Искам Кикуко чан!

Рейко бе обзета от искрено възмущение, че госпожа Янагисава предпочиташе да е в безсъзнание, вместо да предприемеше някакви действия, макар че страданията й я изпълниха с жал.

— Ако желаете да видите Кикуко чан, незабавно престанете с тези глупости! — извика тя и зашлеви госпожа Янагисава по бузата.

Изумената жена извика от болка и изненада. Очите й се отвориха, риданията и секнаха и тя се втренчи в Рейко със зяпнала уста.

— Ваш дълг е да се борите, за да се върнете у дома при дъщеря си — заяви Рейко, доволна, че най-накрая бе привлякла вниманието на съпругата на дворцовия управител, макар и обзета от срам, задето й бе ударила плесница. — Длъжна сте да ми помогнете да спасим господарката Кейшо и Мидори. Разбирате ли? Ще се държите ли прилично? Или да ви зашлевя отново?

Цялата съпротива на госпожа Янагисава рухна. Тя изпъна тяло и седна, макар и с бавни движения и с отсъстващо изражение, което говореше за неохотата й.

— Ще ми помогнете ли? — попита Рейко, изпълнена с надежда, но въпреки това нащрек.

Госпожа Янагисава се поклони и кимна. Малката победа насърчи Рейко, въпреки че госпожа Янагисава не преливаше от ентусиазъм. Рейко привика с жест Кейшо и Мидори. Двете дойдоха и седнаха плътно до нея и госпожа Янагисава.