Лора Роуланд - Суиши

— Трябва да разпитам Суйрен за похищението — заяви Хошина на доктор Китано. — Свести я.

Угриженост помрачи погледа на лекаря.

— Не е препоръчително да я безпокоите. Тя има нужда от почивка.

Хошина едва успяваше да сдържи завладялото го нетърпение. Ако не успееше да открие похитителите и да спаси Кейшо, може би никога нямаше да се наложи като авторитет в бакуфу. Двамата с Янагисава можеха до такава степен да загубят благоволението на шогуна, че плановете им за бъдещето да си останат само химера. А провалът, също както успехът, щеше да доведе до сериозни последствия за Хошина. Любовникът му се възхищаваше на уменията и презираше липсата на такива, а досега Хошина бе успявал да се справи с всичко, което бе искал от него Янагисава… Но какво щеше да стане, ако случаят с отвличането се окажеше непреодолима бариера за възможностите му? Може би Янагисава щеше да престане да го желае?

Макар Хошина да съжаляваше за любовта си към един мъж, тъй непредсказуем, но и тъй неустоим, като дворцовия управител, дори самата мисъл, че можеше да го загуби, изпълваше сърцето му с ужас.

— Суйрен може да се окаже единственият човек, способен да даде някаква информация за похитителите на майката на шогуна — каза Хошина. — Наложително е да разговаря с мен.

— Тя не трябва да пилее жизнената си енергия, която и бездруго вече е на изчерпване — поясни доктор Китано. — А и състоянието на несвяст й спестява ужасните болки. Моля ви, дайте й време да укрепне!

— Не разполагам с време — отвърна рязко Хошина, вбесен от спокойния и властен маниер на лекаря. — Ако Суйрен умре, без да е казала онова, което знае, може никога да не успеем да спасим господарката Кейшо или да заловим похитителите — а самият той вероятно никога нямаше да осъществи желанията си. Хошина стана, изпъна рамене и сведе суров поглед към доктор Китано, подчертавайки ранга си: — Заповядвам ти да я свестиш незабавно!

Докато наблюдаваше Хошина, увереността на доктор Китано се разколеба.

— Моралният кодекс на моята професия ми забранява да застрашавам живота на свой пациент.

Хошина си помисли, че този човек се тревожеше не толкова за нарушаването на своя професионален кодекс, колкото за това, че Хошина можеше да убие единствения свидетел на похищението и че шогунът щеше да накаже за това не полицейския началник, а него.

— Аз поемам отговорността за всичко, което може да й се случи — заяви Хошина. Беше убеден, че е по-добре Суйрен да умре по време на разпит, отколкото преди изобщо да успее да й зададе нужните въпроси.

Кимайки неохотно, доктор Китано нареди на помощниците си:

— Донесете ми малко мускус 14 14 Силно миризливо вещество, което се добива от семенните жлези на един вид елен, живеещ в Централна Азия — Б.пр. .

Един от тях му донесе керамична чаша, пълна с едро прахообразно вещество. Острият животински мирис на мускуса насити въздуха. Хошина наблюдаваше доктор Китано, който поднесе чашата към носа на Суйрен. Щом прислужничката вдъхна, ноздрите й потрепериха, а устните й се изкривиха в неволна гримаса. Клепачите й трепнаха и бавно се отвориха. Хошина кимна одобрително на доктор Китано.

— Постарайте се да не я разстройвате — предупреди лекарят.

Хошина коленичи до жената и се надвеси над нея.

— Суйрен сан — рече той. Мътният й поглед пробяга по лицето му; страх съживи застиналите й черти. — Не се страхувай. В безопасност си, тук, у дома, в крепостта — Хошина говореше ласкаво, потискайки вълнението си. — Аз съм полицейският началник на Едо.

Суйрен въздъхна; лицето й се отпусна. Клепачите й се затвориха, спускайки върху нея булото на съня. — Нека вдъхне пак от мускуса — нареди Хошина на доктор Китано. Лекарят се подчини с неохота.

— Това лекарство е много силно и повторни дози са твърде опасни за хора в критично състояние.

Щом помириса мускуса, Суйрен примига рязко и отвори очи. Изглеждаше разтревожена, все едно бе забравила или не бе разбрала кой е Хошина и какво й бе казал.

— Помниш ли как пътувахте с господарката Кейшо по Токайдо? — попита Хошина. — Помниш ли как ви нападнаха?

Очите й помътняха от объркване, а после станаха сякаш стъклени от блесналия в тях ужас. Тя изстена жално, а тялото й потръпна.

— Видя ли кой отвлече господарката Кейшо? — попита настоятелно Хошина с нарастващо нетърпение.

Жената изстена по-силно и замята глава на две страни. Взе да се гърчи и да плаче от болка. Лицето й плувна в пот и придоби сивкав оттенък.