Лора Роуланд - Суиши

— Все още сме пленнички — каза Рейко. — И все така не знаем нито които са тези мъже, нито защо ни отвлякоха, а и те не желаят да ни кажат. Днес следобед дойдоха двама, но само ни погледнаха и си тръгнаха.

Макар че Рейко често чуваше мъжете отвън, те повече не дойдоха. Около празното ведро за храна и пълните кофи, ползвани вместо тоалетна, кръжаха мухи. Отвратителната миризма се усилваше от жегата. Наоколо жужаха и жилеха комари и по кожата на жените се бяха издули червени плюски, които ги сърбяха непоносимо. Но гладът и неудобствата бяха най-малката грижа на Рейко.

— Едва ли намеренията на похитителите са да ни поддържат тук и после да ни пуснат — продължи тя да говори на госпожа Янагисава. — Замислили са някакво зло, убедена съм. Много ме е страх, че господарката Кейшо ще ги предизвика отново, колкото и да се опитвам да я спра.

Рейко хвърли поглед към майката на шогуна, която лежеше в другия край на помещението. Сега тя спеше и похъркваше тихо, но доскоро бе вилняла и блъскала по вратите, и така почти цял ден. Когато следобед дойдоха отново двама от мъжете, тя се бе нахвърлила върху тях, сякаш бе забравила как я бяха наранили сутринта. За щастие те изобщо не обърнаха внимание на хулите й… този път. Рейко не знаеше докога щеше да им стигне търпението.

— Трябва да избягаме — Рейко се надвеси съвсем близо до госпожа Янагисава и й прошепна в ухото: — Вече съм измислила начин, но няма как да се справя сама. Не мога да се доверя на господарката Кейшо, за да разчитам на помощта й. А Мидори не е в състояние… Тя сигурно съвсем скоро ще роди.

Откъм Мидори, която също спеше, се чу похъркване. Тялото й се скова и тя се хвана за корема, но после се отпусна и въздъхна. В края на деня контракциите й бяха зачестили и Рейко се ужасяваше, че раждането може да започне всеки момент.

— Нуждая се от вас — продължи Рейко. Неотложността я накара да повиши глас. — Затова, моля ви, излезте от този транс. Умолявам ви, помогнете ми да ви спася!

Госпожа Янагисава не отговори. В празните й безжизнени очи не се мярна нито искрица разбиране. Търпението на Рейко взе бързо да се изчерпва.

— Може би ви е трудно да чуете онова, което става — каза тя. — Може би предпочитате да се скриете в себе си, вместо да си дадете сметка за истинското положение. Но помислете за детето си. Кикуко чан си е у дома и ви чака. Какво ще стане с нея, ако не се върнете? Кой ще се грижи за момиченцето ви?

Ръката на госпожа Янагисава остана отпусната и безжизнена. Забавеното й дишане бе единственото доказателство, че е жива.

— Знам, че дъщеря ви означава всичко за вас. Не можете да я изоставите — продължи Рейко, вече треперейки от гняв. — Заради Кикуко чан трябва да дойдете на себе си и да направите нещо, вместо просто да си лежите тук!

Не последва никаква реакция. Отчаяна, Рейко реши да пробва и друго.

— Спомнете си за съпруга си. Казвали сте ми колко го обичате и колко ви се иска и той да ви отвърне със същото. Ако не се приберете у дома, никога повече няма да го видите. Той вероятно знае, че сте отвлечена. Сигурно се пита къде сте и какво се е случило с вас. Често хората не си дават сметка, колко ценно е нещо за тях, и осъзнават стойността му едва след като го загубят. Отсъствието засилва любовта… Знаете ли какво си мисля? Според мен в момента вашият съпруг разбира, че ви обича. Похищението го е накарало да осъзнае грешките си спрямо вас. Сега съжалява, че не се е държал, както подобава, и търси възможност да се покае — Рейко си каза, че при създадените обстоятелства лъжата й е оправдана. — Нима това не е промяната, за която винаги сте мечтали? Но тя няма да се осъществи, ако умрем тук. Никога няма да успеете да се насладите на любовта на съпруга си, ако не направите усилие да се приберете у дома при него.

Рейко впери поглед в госпожа Янагисава с надеждата, че обещанието за изпълнение на най-съкровеното й желание ще я раздвижи. Но тя дори не помръдна. Изтощена и отчаяна, Рейко пусна ръката й. Нямаше смисъл да говори на човек, който нито можеше, нито искаше да чуе. Трябваше да опита единствения друг начин, който знаеше, за да я върне към живот.

Като младо момиче Рейко бе усвоила уменията си по бойни изкуства от един сенсей, нает от баща й специално за целта. Този сенсей я бе научил на древната китайска лечителска техника, включваща натиск върху определени точки по повърхността на кожата, за да се стимулират естествените способности на организма да се лекува и възстановява. Бе усвоила по какъв начин натискът, ударът или пробождането на дадени места по тялото облекчават болка, влияят върху дейността на вътрешните органи и лекуват болести — както физически, така и психични. Този древен метод можеше да доведе до значителни резултати и Рейко знаеше това от личен опит. По време на раждането на Масахиро акушерката го бе използвала, за да облекчи болките й от контракциите и да я успокои. Рейко помнеше техники за засилване на кръвообращението и движението на жизнената сила, защото често ги бе използвала върху себе си. Но никога не ги бе прилагала на друг човек. Методът освобождаваше мощни енергийни потоци, които можеха да станат опасни, ако с тях боравеше неопитната ръка на любител. Сега Рейко се надяваше, че ще успее да върне госпожа Янагисава към живота, но без да й навреди.