Лора Роуланд - Суиши

— Ето какво ще сторим — каза Рейко и шепнешком взе да им разяснява плана си.

— Негово превъзходителство заповяда никой да не го безпокои — каза стражът, застанал пред вратата на личните покои на шогуна. Сано, дворцовият управител Янагисава и полицейският началник Хошина бяха дошли да докладват на своя господар за хода на разследването си. Тримата си размениха учудени погледи. Те си мислеха, че шогунът изгаря от нетърпение да чуе някакви вести, и изобщо не бяха предполагали, че ще откаже да ги приеме.

— Какво става там вътре? — лицето на дворцовия управител потъмня от обида, че техният господар, при когото обикновено можеше да влиза свободно, сега му отказваше достъп.

— Негово превъзходителство има личен разговор — отвърна стражът.

— С кого? — попита рязко Янагисава.

В този момент прозвуча пискливият глас на шогуна:

— Влизайте!

Пазачът отвори вратата и Янагисава влезе, изпреварвайки Хошина и Сано. Украсен с богати орнаменти метален фенер, висящ от декоративен таван, осветяваше нисък подиум. На него, облегнат върху струпани копринени възглавнички, седеше Токугава Цунайоши с характерната за върховния му пост черна цилиндрична шапка, облечен в нефритенозелен сатенен халат. До него пред подиума бе коленичил будистки свещеник в шафранова роба.

Янагисава замръзна на място. От двете му страни Сано и Хошина сториха същото. Тримата втренчиха смаяни погледи в свещеника, който им отвърна с предизвикателен поглед. Това бе Рюко, духовен съветник и любовник на господарката Кейшо. Прехвърлил четирийсетте, със своя удължен бръснат скалп, дълъг нос, дълбоко разположени очи и чувствени устни, той имаше вид на статуя на Буда. Златист брокатен епитрахил обгръщаше широките му рамене и проблясваше на светлината на фенера. Присъствието му в интимната компания на шогуна изпълни Сано с предчувствие за беда.

— Добре сте дошли — заекна Токугава Цунайоши с лице, озарено от нетърпеливо очакване, и подкани с жест Янагисава, Сано и Хошина да се приближат.

Възвърнал самообладанието си, Янагисава пристъпи напред и коленичи на обичайното си почетно място от дясната страна на шогуна. Сано и Хошина коленичиха близо до подиума срещу своя господар. Всички го поздравиха с поклон.

— Открихте ли почитаемата господарка Кейшо? — попита Токугава Цунайоши и се озърна, все едно очакваше да я види.

Последва миг на неловко мълчание, след което Янагисава каза:

— Със съжаление трябва да ви дам отрицателен отговор.

Лицето на шогуна помръкна от разочарование. Янагисава се обърна към свещеник Рюко:

— Драго ми е да ви видя. Какво ви води насам?

Тонът му извика в съзнанието на Сано образа на стоманен бръснач, обвит в коприна. Не беше тайна, че Янагисава презираше свещеника. Рюко хранеше амбиции за власт, равни по сила на амбициите на дворцовия управител. Отдавнашната му връзка с господарката Кейшо го бе издигнала на поста върховен духовен глава на Япония и негласен съветник на шогуна. Влиянието му върху Токугава Цунайоши и хилядното духовенство по храмовете из цялата страна представляваше сериозна заплаха за господството на Янагисава.

— Дойдох да вдъхна духовен покой на негово превъзходителство във времена на беда — отвърна свещеник Рюко с благ тон, който не бе в състояние да скрие омразата му към дворцовия управител, водещ скрита, но яростна кампания да го изхвърли от двора.

— Разбирам.

Върху лицето на Янагисава се изписа скептицизъм, който Сано споделяше напълно. Свещеник Рюко явно съзираше в похищението шанс да спечели благоволението на своя господар по причини, съвсем явни за всички присъстващи, с изключение на Токугава Цунайоши. Свещеникът знаеше, че положението му в двора зависеше от господарката Кейшо и ако тя се поминеше, той щеше да загуби властта си… в случай че не успееше да си подсигури подкрепата на шогуна. Недоверието, което Сано изпитваше към Рюко, сега се подсили от откровена неприязън. Този човек се вълнуваше повече от личните си интереси, отколкото от съдбата на Кейшо, Рейко или останалите жени.

— А защо все още не сте спасили… ъ-ъ… моята майка? — попита шогунът, без да си даваше сметка за скритите емоции, които насищаха атмосферата.

— Моля, позволете да напомня на ваше превъзходителство, че откакто научихме за похищението на господарката Кейшр, не е минал и един ден — отбеляза Хошина с предпазлива вежливост. — Разследването изисква време.

— Разполагахте с предостатъчно време. Сторихте ли нещо повече от това… ъ-ъ… да го пропилеете? — обладан от опасна сприхавост, шогунът се наклони напред и впери гневен поглед в тримата. Точно както се бе опасявал Сано, господарят им очакваше незабавни резултати. — Какъв… ъ-ъ… напредък имате и кога ще доведете майка ми?