Лора Роуланд - Суиши

— Значи вие предричате, че писмото за откупа ще изисква от шогуна да ви изхвърли от бакуфу — владетелят Мацудайра се изкиска на намека, че мотивът подхождаше на него, а престъплението бе ударът му срещу Янагисава. — Интересна теория. Но преди да я оповестите, помислете си колко глупаво ще изглеждате, ако този, когото обвинявате, си е бил у дома в Едо, заобиколен от достатъчно свидетели по време на похищението на господарката Кейшо.

Янагисава посрещна алибито на Мацудайра с открито презрение.

— Този, когото обвинявам, не е длъжен да се излага на риск, като се озове лично на местопрестъплението — той млъкна за момент и после заяви с тон, в който се съдържаше недвусмислен намек: — Онзи ден видях войниците ви, които се упражняваха на тренировъчния терен. Имате си достатъчно раболепни слуги, които да изпълнят всякакви ваши нареждания.

— Мога да кажа същото и за вас — гласът на владетеля Мацудайра се сниши от съдържащата се в него заплаха: — А къде бяха вашите войници по време на похищението? Какво бихте сторили, за да ме унищожите?

Атмосферата се нажежи — въздухът сякаш взе да пращи, все едно вещаеше гръмотевична буря. Янагисава имаше чувството, че долавя мириса на барут, когато двамата с владетеля Мацудайра застинаха безмълвни при крехкия вододел между словесната битка и откритото стълкновение. Хората им стояха неподвижни, но нащрек в очакване на сигнал за атака. Янагисава усети, че го пронизват тръпки на въодушевление и ужас. С лека саркастична усмивка владетелят Мацудайра добави:

— Аз, разбира се, не бих ви обвинил в убийство и държавна измяна.

Отмина един дълъг миг.

— Нито пък аз — заяви Янагисава.

Никой от тях не разполагаше с доказателства, за да отправи обвинение към другия. И не смееше да превърне похищението в повод за открит сблъсък… за сега. Те се поклониха един на друг в акт на вежливо сбогуване, оттегляйки се от открития конфликт, който можеше да хвърли Япония в гражданска война.

Янагисава и хората му станаха и напуснаха помещението. Лицето на дворцовия управител излъчваше сурово спокойствие, макар че сърцето му блъскаше в гърдите, а тялото му бе плувнало в пот от усилието да не откликне на вътрешния зов. Докато излизаха от портите и вървяха по пътеката, той преосмисляше своята теория в светлината на случилото се.

Възможно бе владетелят Мацудайра да е виновен за похищението въпреки посоченото алиби и категоричния му отказ да има нещо общо с престъплението; но фактът, че отвличането бе твърде драстичен ход дори за човек с неговите амбиции, бе аргумент в полза на невинността му. Освен това Янагисава си даваше сметка, колко опасно можеше да бъде, ако насочеше вниманието си само към един заподозрян, при положение че съществуваха и други. Беше наясно какво можеше да спечели и какво рискуваше при това разследване, а освен владетеля Мацудайра имаше и още много могъщи врагове.

— Ще направим още няколко посещения тук, на територията на клана Токугава — заяви той на хората си. — После отиваме в кварталите.

Трябваше да установи кои са похитителите, и да спаси майката на шогуна, преди да й се случеше нещо лошо… и преди да го изпревареше някой друг.

Хирата и детективите Маруме и Фукида спряха конете си в един пуст отрязък на междуградския път Токайдо. Валеше дъжд, който се стичаше на струйки по стръмната скала вдясно от тях и почукваше по листата на дърветата в гората отляво. Влажна мъгла обгръщаше далечните планини и преливаше в плътните кълбести облаци върху посивялото небе. Сумракът на студения късен следобед създаваше усещането за спускащ се вечерен здрач.

— Вероятно това е мястото на похищението — предположи Хирата, а гласът му отекна някак зловещо в тишината.

Той слезе от седлото и се смръщи от болката в схванатите си мускули. Бяха тръгнали от Едо на разсъмване и оттогава бяха препускали почти непрекъснато. Бяха се движили, следвайки бреговата ивица, бяха прекосили хълмове и реки, цял ден търпеливо понасяйки жегата и прахоляка. Хапнаха, без да слизат от конете, и спряха в няколко пътнически станции само за проверка на документите и за смяна на конете. Накрая стигнаха до останките от блокадата на пътя — струпани от похитителите огромни пънове, свлечени и дотъркаляни от склона на близкия пролом. Измръзнал и прогизнал от дъжда, Хирата се чувстваше така грохнал, сякаш бе прекосил няколко кралства. А издирването на Мидори едва сега започваше.