Лора Роуланд - Суиши

— По-вероятно е да са били креватни дела — отбеляза владетелят Мацудайра с язвителна усмивка.

Той не криеше, че ненавижда Янагисава като паразит, проправил с лъст пътя си към върховете на бакуфу и узурпирал властта от клана Токугава, и се възползваше от всяка възможност да заклейми непристойните деяния на дворцовия управител. В гърдите на Янагисава лумна гневен пламък, но той вдигна вежди, демонстрирайки престорена веселост.

— Мнозина са научили високата цена на духовитост като вашата — каза той, напомняйки на владетеля Мацудайра, че бе прибягвал до политически саботаж, физическо насилие и убийство, за да се задържи на върха и да наказва всеки, който му се противопостави.

— Само един низш държавен служител действа чрез насилие — заяви владетелят Мацудайра, изкривил презрително устни. — Който стои достатъчно високо, управлява с почтеност и честност, верен на древната традиция и духа на Конфуций.

Янагисава знаеше, че Мацудайра се гордее с репутацията си на честен и достоен владетел и че бе оглавявал безжалостни битки срещу корупцията в правителството. Самодоволен тъпак! Наследеното положение му позволяваше да се отнася с презрение към хора като Янагисава — син на васал на дребен даймио, — борил се на живот и смърт за властта, която владетелят Мацудайра приемаше за даденост.

— Мощта често тържествува над добродетелта — отбеляза Янагисава с привидно безпристрастен тон, наситен с едва сдържана враждебност.

Владетелят Мацудайра неведнъж бе говорил пред шогуна срещу Янагисава и бе търсил подкрепата на останалите му врагове; но до този момент опитите му да отстрани Янагисава бяха завършвали с неуспех. Сега той изглеждаше разгневен от припомнянето, но отвърна на удара със самодоволна усмивка:

— Не толкова често, колкото бихте искали.

Той бе спечелил верността на двама от членовете на съвета на старейшините и чрез тях често парираше действията на Янагисава. Влиянието му в клановете от по-далечни родственици на Токугава бе осуетило намерението на Янагисава да стане даймио и владетел на собствена провинция. Гняв подтикна дворцовия управител да нанесе изпълнен със злоба ответен удар.

— Между другото — каза той — трябва да ви поднеса съболезнованията си за скорошната кончина на сина ви.

Вбесен, владетелят Мацудайра се втренчи в него и после отвърна с ожесточена жлъч:

— Това, че изобщо си позволявате да споменавате сина ми, докато роднините му все още го оплакват, е непростимо оскърбление.

Синът му Мицуйоши, който бе убит преди седем месеца, бе любимец на шогуна и явен негов наследник. Ако той бе останал жив, владетелят Мацудайра щеше да се сдобие с още по-голямо влияние в бакуфу. Убийството бе подронило крайната му цел за контрол над Япония посредством управлението на сина му и за окончателното отстраняване на Янагисава от властта. Самият Янагисава бе спечелил от загубата на Мацудайра. Смъртта на Мицуйоши бе открила възможност за сина на дворцовия управител да спечели благоволението на шогуна и да стане негов наследник.

— Може ли да ви напомня, че шогунът е податлив на зловредни влияния, но и на натиск по родова линия — каза владетелят Мацудайра. — Той никога няма да обезнаследи наш законен родственик в полза на някакво си копеле, в чиито вени тече само капка кръв на и Токугава.

На този етап двамата се бяха озовали в задънена улица, констатира Янагисава с неохота. Дворцовият управител се ползваше с протекцията на шогуна, разполагаше с многобройни съюзници и с добра позиция по пътя към наследяване на поста; освен това контролираше една трета от армията. Но владетелят Мацудайра владееше не по-малка войска и можеше да се похвали със също толкова съюзници. Всяка от страните бе твърде силна, за да можеше другата да се хвърли в атака. Но похищението и последствията от него можеха да се окажат решаващи за излъчването на победителя.

— Отвличането на господарката Кейшо представлява нечий твърде дързък ход — отбеляза Янагисава.

Владетелят Мацудайра му отправи покровителствен поглед, който подсказваше, че е очаквал Янагисава да съобщи причината за посещението си именно по този начин.

— И какъв би бил мотивът зад подобен дързък ход? — попита той, ловко избягвайки скритото обвинение на Янагисава.

— Шогунът ще направи всичко, за да спаси майка си и да я върне в двореца — заяви Янагисава. — Може да жертва дори свой висш служител.

Сано смяташе, че сектата „Черният лотос“ дири възмездие, а главният старейшина Макино предполагаше, че похитителят иска пари; Янагисава обаче гледаше на похищението като на опит да се извърши промяна в йерархията на държавната власт.