Лора Роуланд - Суиши

При пристигането му сърцето на Янагисава заби учестено, макар че двамата имаха любовна връзка от три години; развълнува го дори в момент, когато държавните дела бяха обсебили съзнанието му. Сякаш сърцето му бе камбана, а Хошина — езикът, който изтръгваше песента от студения бездушен метал.

В очите на Хошина се появи поглед, който издаваше усилията му да познае за какво мислеше любовникът му, както и страха, че можеше да подразни Янагисава.

— Случило ли се е нещо? — попита Хошина предпазливо.

— Поведението ти на събранието снощи бе под всякаква критика — Янагисава скри чувствата си зад упрека — тактика, която прилагаше често, за да държи Хошина на разстояние. — Реагира така, все едно похищението е най-хубавото нещо, което се е случвало някога. За щастие шогунът не обърна внимание… за разлика от всички останали. Отношението ти излага на опасност и двама ни.

— Приемете извиненията ми — каза Хошина, очевидно стреснат от хладното порицание на Янагисава. — Следващия път ще бъда по-внимателен.

Общите им спомени за нощите, които бяха прекарали заедно отдадени на наслада, сред питиета и изискан хумор, между изблици бурен секс, разнесоха напрежението помежду им. Янагисава омекна и макар че прошката му се изрази в едно-единствено кимване, Хошина изви устни в усмивка на облекчение.

— Признавам, че наистина смятам престъплението за добра възможност — каза той. Привидно деловият му тон прикриваше едва сдържано вълнение. — Ако спасим господарката Кейшо и заловим похитителите, ще заслужим още по-голямо благоразположение от страна на шогуна, а Сано и останалите ни съперници ще изпаднат в немилост. Властта ви ще бъде по-голяма от всякога.

Както и властта на Хошина, помисли си Янагисава. Любовникът му бе тъй прозрачен в амбициите си и тъй съсредоточен в целите си, че не обръщаше внимание на вълчите ями пред себе си. Но любовта бе способна да прости и по-големи недостатъци от алчността, импулсивността или липсата на далновидност.

— Ако ние се провалим, а Сано успее, аз ще загубя авторитет и позиции в бакуфу — напомни Янагисава на Хошина. — Нито уменията ми да влияя върху решенията на шогуна, нито миналото ми на негов любовник ще помогнат да запази доброто си мнение за мен. Това престъпление е скрита катастрофа за мен… и за теб.

— Няма да се провалим — заяви Хошина твърдо. Увереността му вдъхна смелост на Янагисава, който често бе ставал жертва на мъчителен страх, преди Хошина да се появи в живота му. Сега имаше близък човек, на когото можеше да се довери, и това в известен смисъл намаляваше страховете му. Но убедеността на Хошина скоро отстъпи място на съмнението:

— Може би се тревожите, защото смятате, че Сано е по-добър детектив от мен или защото неговите войници са по-добри от войниците, които съм подготвил аз?

— Няма такова нещо — отвърна Янагисава, макар че наистина повече ценеше вещината на Сано. Дворцовият управител не си затваряше очите пред фактите; въпреки това лъжата за него бе нещо естествено и той бе готов да излъже както в името на любовта, така и за да откликне на определени политически нужди. — Ти отговори на всички мои очаквания.

Свеждайки скромно глава, Хошина посрещна похвалата със скрита наслада.

— Обезпокоен съм, защото в лицето на похитителя имаме сериозен противник — продължи Янагисава. Самият той майстор на безскрупулното лукавство, умееше безпогрешно да го разпознава у съперника си.

Хошина кимна, замисли се за момент и после каза:

— Ами ако усилията на всички се окажат безплодни? Ако господарката Кейшо и другите жени никога не се завърнат?

Те хвърлиха поглед през градината към двореца отсреща. Шогунът лежеше по гръб стенейки, а лекарите налагаха гърдите му с билкови лапи.

— Ако той загуби майка си — каза Янагисава, — скръбта може да съсипе здравето му.

— В случай че умре скоро, това ще бъде краят на управлението му, тъй като няма пряк наследник, който да поеме поста му — отбеляза Хошина. Шогунът имаше жена и стотина наложници, но проявяваше я предпочитания към мъжете и нямаше деца. — Кой ще остане следващият шогун?

Дълго преди похищението много съперници крояха вече планове за смъртта му. Роднини от клана Токугава си правеха сметката да се домогнат до трона или да издигнат на него синовете си. Янагисава и Хошина също имаха свой замисъл, който не смееха да изкажат на глас, защото Едо гъмжеше от шпиони и дори личното имение на Янагисава не бе застраховано от подмолното им присъствие.