Лора Роуланд - Суиши

— Извинете, уважаеми дворцов управителю — поклони се вестоносецът. — Войниците току-що докараха от Токайдо личната прислужничка на господарката Кейшо. Настанена е в лечебницата.

Янагисава освободи вестоносеца и се обърна към Хошина:

— Трябва да разберем какво е видяла прислужничката по време на клането. Може да ни помогне да открием похитителите — тази първа възможност за напредък в разследването го изпълни с въодушевление. — Тръгвай веднага и побързай да я разпиташ преди Сано.

— Много добре — скрита нотка в раболепния тон на Хошина подсказваше, че не му е особено приятно да получава заповеди от своя любовник, макар че си даваше сметка, колко важно бе да разпита пръв единствения очевидец на престъплението. Напоследък той негодуваше вътрешно срещу демонстрациите на власт от страна на Янагисава, който целеше по този начин да обезпечи сигурността си. Когато се спуснаха по каменните стъпала и се спряха в подножието на стълбата, Янагисава заяви:

— Възнамерявам да посетя своя най-заклет враг, за да разбера дали той не стои в основата на масовото клане и похищението.

Съпроводен от малоброен антураж, дворцовият управител крачеше тържествено през специалния район във вътрешността на крепостта Едо, обособен за домовете на изтъкнати членове на клана Токугава.

Пред него по покритата с плочи алея пристъпваха двама секретари, които бяха задължителни за официални визити на високопоставени длъжностни лица; плътно зад него вървяха петимата му телохранители, които го придружаваха навред. Около тях се носеше жужене на насекоми, стрелкащи се над облагородената местност, която тънеше в покой, обгърната от прозрачна мараня в този горещ слънчев ден. Въздухът бе изпълнен с остър мирис на дим от горящ нейде в града огън; откъм терена за упражнения по бойни изкуства в далечината се носеха викове. Районът се охраняваше от войници, които патрулираха наоколо или седяха в стражниците покрай отделящите имотите стени. Шествието на Янагисава спря пред внушителна порта с керемиден покрив на три нива и двойно укрепени с ковано желязо врати с богати орнаменти. Един от секретарите на дворцовия управител се обърна към стражите при портата:

— Почитаемият дворцов управител Янагисава желае да посети почитаемия владетел Мацудайра.

Не след дълго подчинени на владетеля въведоха Янагисава във внушителна къща, която спокойно можеше да съперничи на двореца както по размери, така и по изискана елегантност. Зад прикритието на хладната си невъзмутимост дворцовият управител усещаше как сърцето му бие учестено, и вътрешно се стегна, когато заедно с придружителите си влезе в стаята за официални посетители.

Коленичил на подиума, там ги очакваше владетелят Мацудайра — първи братовчед на шогуна, глава на основния клон от клана Токугава, и даймио на провинция в богатия селскостопански район Канто, недалеч от Едо. Владетелят Мацудайра изглеждаше така, както би изглеждал шогунът, ако вълшебно огледало уедреше аристократичните му черти, запалеше искрите на интелигентността в очите му, уголемеше и влееше сила в крехкото му тяло. Макар и с облагородена външност, мъжът притежаваше безспорна прилика с Йеясу, първия шогун от клана Токугава 13 13 1542–1616 г. — Б.пр. , който бе обединил Япония преди близо век. Единствено правото на първородство бе поставило Токугава Цунайоши пред владетеля Мацудайра в бакуфу.

Заобиколен от стражи покрай стените, владетелят Мацудайра впери в посетителите си гневен поглед, изпълнен с нескрита враждебност. Янагисава коленичи пред подиума, а хората му се наредиха зад него. Те си размениха поклони бдителни и изпълнени с недоверие, като генерали, предвождащи противникови армии, които се срещат на бойното поле, за да си обявят война. По време на ритуалното поднасяне на освежителни напитки и сладки двамата се държаха с преднамерена вежливост, която бе по-оскърбителна от откровената грубост.

После владетелят Мацудайра каза:

— Очаквах ви. Какво ви забави толкова?

Янагисава се направи, че не е разбрал намека на владетеля Мацудайра, че знае за предположението му, че той е замесен в похищението, и за целта на посещението му, а именно да го обвини в това престъпно деяние.

— Съжалявам, ако съм ви създал неудобства — извини се Янагисава. — Важни държавни дела изискваха присъствието ми в двореца.

Тонът му подсказваше, че постът му на дворцов управител го поставя в центъра на политиката на Токугава, докато владетелят Мацудайра е принуден да се примирява с периферията въпреки знатния си произход и по-низшето потекло на Янагисава. Когато Янагисава спечели първата точка в единоборството, по лицето на владетеля Мацудайра премина сянка на оскърбление. Дворцовият управител знаеше, че противникът му иска да бъде шогун, смятайки, че заслужава поста повече от своя братовчед, и че ненавижда второстепенната си роля в управлението на Япония.