Лора Роуланд - Суиши

— Моментът не е подходящ — отбеляза Янагисава, отговаряйки на неизказания намек на Хошина, че похищението можеше да се окаже изгодно за намеренията им. — Ако престъплението бе извършено поне година по-късно, може би щяхме да имаме основания да празнуваме. Но в този момент нямаме готовност за смяна на режима.

— Възнагражденията и помощите, които ми наредихте да раздам, ви спечелиха многобройни привърженици — изрече полугласно Хошина. — Много даймио, васали на Токугава, и една трета от войската ви смятат за свой господар.

Янагисава бе направил Хошина партньор в своя замисъл да спечели предаността на армията, васалите и феодалите, измествайки шогуна, и до този момент Хошина се справяше великолепно. Но сега дворцовият управител се навъси, подминавайки постигнатото.

— Това не е достатъчно — успехът на плана им изискваше да се спечели солидно мнозинство от влиятелни люде. — А и онова, което е от първостепенна важност и представлява основата на нашето бъдеще, все още не е подсигурено.

Отсреща в двореца верандата прекоси висок и слаб млад самурай, облечен в блестящо копринено кимоно, и се отправи към шогуна. Янагисава и Хошина видяха как Токугава Цунайоши се поизправи и лицето му се разведри. Самураят грациозно коленичи пред него и сведе глава в поклон. Красивият му профил бе досущ като профила на Янагисава.

— Шогунът харесва сина ви — отбеляза Хошина.

Янагисава впери поглед в младежа. Йоритомо, неговият син, се роди преди шестнайсет години като незаконна рожба на връзката му с една придворна дама. Тъй като тя бе братовчедка от клана Токугава, Йоритомо бе кръвен родственик на шогуна и подходящ за негов наследник. Янагисава бе издържал Йоритомо в луксозна вила край Едо и със скъпи подаръци и чести посещения бе спечелил покорството на впечатлителния момък. Тази година Янагисава бе представил сина си на шогуна. Токугава Цунайоши бързо бе покорен. Янагисава кроеше планове шогунът да осинови Йоритомо и да го посочи като наследник на режима. Но дори и при това положение дворцовият управител се нуждаеше от по-солидна политическа и военна подкрепа, за да можеше да смаже съпротивата, която многобройните съперници без съмнение щяха да организират срещу него. А и всеки от тях бе също тъй петимен за ролята на бащата на следващия диктатор и за властта зад кулисите.

— Негово превъзходителство се наслаждава на компанията и на куп други младежи — каза Янагисава, проследявайки с поглед други двама самураи, които също отидоха при шогуна. Те бяха синове на други знатни особи и също тъй млади и хубави като Йоритомо. — Той все още не е готов да избере свой любимец.

— Според слуховете Йоритомо има предимство, защото знае как да угажда на негово превъзходителство — каза Хошина.

Шогунът отпрати с жест новодошлите и протегна ръка към Йоритомо. Младежът му помогна да се изправи и двамата заедно поеха към вратата, готвейки се да влязат в двореца. Йоритомо за миг извърна глава и хвърли поглед през рамо към наблюдателницата. Тревогата, изписана на лицето му, изразяваше неохота да извърши онова, което очакваше неговият господар, и потребност от одобрението на баща си. После двамата изчезнаха в двореца. Янагисава си представи сцената в спалнята и бе пронизан от чувство за вина. Но имаше ли друг избор, освен да предостави собствения си син в услуга на шогуна? Когато настоящият режим приключеше, враговете му щяха да съсипят и него, и Йоритомо, ако не успееше да постави и двамата начело на следващия режим… и не и се подготвеше да води война в случай на нужда, за да задържи спечелените позиции.

— Нищо не е сигурно, докато официалният избраник не бъде настанен в резиденцията на престолонаследника — каза Янагисава.

Времето щеше да помогне за издигането на Йоритомо там; времето щеше да позволи на Янагисава да извлече изгода от похищението на господарката Кейшо и от смъртта на шогуна. Но късметът му бе изневерил.

— Разбирам — изрече унило Хошина, загубил първоначалното си приповдигнато настроение. — Какво ще правим?

Бъдещето, което Янагисава си бе предначертал, задължително включваше Хошина, и то плътно до него, макар че щеше да подклажда у любовника си страха, че всеки миг може да загуби благоволението му.

— Ще направим всичко, което е по силите ни, да спасим господарката Кейшо — отвърна Янагисава.

Двамата напуснаха наблюдателната кула, излизайки от сумрака на яркото слънце, и в този момент видяха, че към тях, бързайки покрай стената, се е устремил вестоносец.