Лора Роуланд - Суиши

— Не смей да се пазариш с мен! — отсече той. — Къде са те?

Гневът и нетърпимостта надделяха над омразата му към злоупотребата с властта. Зашлеви силно Гоза по едната, а после и по другата страна. Ако този престъпник скриваше факти, които можеха да спасят Рейко, не заслужаваше никаква милост.

— Няма да постигнете нищо, ако го нараните — отбеляза Юн самодоволно. — Той няма да говори, ако не ни помилвате.

Вбесен, че престъпниците бяха постигнали надмощие, Сано се извърна към Юн, готов да удари и него, но съдията Уеда се намеси тихо:

— Сано сан, чакай! — после се обърна към осъдените: — Кажете ни какво знаете, и аз ще помисля за отмяна на присъдата ви.

Каменното му изражение подсказа на Сано как тъстът му се разкъсваше между дълга си да брани закона и нуждата да спаси дъщеря си. Макар че често проявяваше снизхождение към дребните нарушители, той никога не бе освобождавал виновник в сериозно престъпление.

Гоза издрънча с веригите си.

— Първо ни освободете — каза той, — иначе няма да се спогодим.

— Говорете или поемате към мястото за екзекуции.

Съдията Уеда отправи към осъдените онзи безпощаден поглед, който бе усмирявал не един противник, и махна на стражите. Престъпниците се стреснаха видимо и се спогледаха. Юн кимна на Гоза, който каза:

— Дочух разговор, че „Черният лотос“ планира голямо нападение срещу Токугава. Може да е ставало въпрос за това похищение и да го е организирал Проникновена мъдрост.

Сано отстъпи и изгледа мъжете с подозрение.

— И чие дело е отвличането? Къде може да държат жените?

Гоза сви рамене.

— Казах ви каквото знам.

— Каза ми онова, което според теб ще отърве кожата ви — Сано усети, че кръвта му кипва от гняв и презрение. Тази версия бе възможна, но твърде неясна и колкото и да му се искаше да вярва, че се е сдобил с някаква информация за похитителите, нямаше никакво доверие в източника й. — Смятам, че лъжете.

— Това е самата истина — настоя Гоза, вирнал предизвикателно брадичка.

— Сега можем ли да си вървим? — обърна се Юн към съдията.

Сано отправи бърз поглед към тъста си, за да го предупреди да не се подвежда по думите им. Съдията Уеда се навъси, стисна устни и се обърна към престъпниците:

— Ще забавя присъдата ви, докато установя дали сте ни казали нещо, което може да ни бъде от полза — той махна на стражите. — Отведете ги в затвора Едо. Затворете ги в самостоятелна килия и се погрижете да са в безопасност.

Осъдените се разкрещяха в знак на протест, когато стражите ги повлякоха навън от съдебната зала. Сано й съдията Уеда въздъхнаха тежко.

— Ако този тип казва истината и получената информация ни помогне да спасим майката на шогуна, негово превъзходителство ще ме похвали за находчивостта — заяви съдията Уеда. — Но ако се окаже изпечен лъжец, ще стана за посмешище като пълен глупак и ще бъда порицан за уронване на справедливостта — после добави с мрачна откровеност: — Но изобщо не ме е грижа какво ще стане с мен. Единственото, което искам, е да спасим дъщеря ми.

Сано не си позволи да прояви съчувствие, което само щеше да притесни тъста му.

— Може би този свещеник ще ни отведе до Рейко.

Незабавно ще тръгна с хората си да го издиря.

Улицата бе една от многото, които се разклоняваха като извити ребра от главния булевард недалеч от подножието на моста Нихонбаши — мястото, официално прието за начало на Токайдо.

Магазинчето за будистка утвар заемаше предната част на постройка, разположена по средата между две пресечки. Входът бе закрит със синя завеса, а зад един щанд насред висящи от ниския таван мънистени броеници и отрупани със статуетки на Буда и кутийки с тамян лавици стоеше беловлас мъж. Сано и детектив Араи крачеха отвън, докато детектив Иноуе, предрешен в евтина памучна роба, набързо купена за целта, влезе в магазина и се приближи до собственика.

— Търся Йоши — каза той, следвайки инструкциите на Сано.

Собственикът го изгледа внимателно и върху набразденото му от бръчки лице се изписа подозрение.

— Съжалявам, господарю, но тук няма човек с такова име.

Сано бе разочарован, защото очевидно собственикът се бе досетил, че детективът не е истински член на сектата „Черният лотос“. Освен това бе усетил в появата на Иноуе заплаха, защото се спусна към закрития със завеса изход зад щанда. Иноуе се прехвърли през тезгяха и успя да го хване. Когато Сано и Араи се втурнаха в магазина, Иноуе бе сграбчил собственика за ръцете.