Лора Роуланд - Суиши

Сано знаеше, че членовете на „Черния лотос“ често принуждаваха гражданите да им дават пари и си служеха със сила, за да направят заклинанията си по-убедителни.

— Същата нощ полицаи заловиха тези мъже, докато се опитваха да подпалят постройката — добави жената.

Един офицер от полицията даде показания, че, оказвайки съпротива при задържането си, Юн и Гоза са убили един негов цивилен помощник. Сано огледа внимателно обвиняемите и разпозна в тях новия вид последователи на „Черния лотос“. Те не бяха заблудените фанатици, вярващи, че принадлежността към сектата ще им донесе славно просветление. Бяха безскрупулни мъже, привлечени от насилието и богатството, с които се свързваше „Черният лотос“.

— Можете да се изкажете в своя защита — обърна се към престъпниците съдията Уеда.

Юн сви рамене и измърмори навъсено:

— Така беше, признавам всичко.

Гоза повтори самопризнанията. Сано видя, че и двамата си даваха сметка, че няма смисъл да отричат вината си, след като са били хванати на местопрестъплението.

— Обявявам ви за виновни и ви осъждам на екзекуция — обяви съдията Уеда.

После разпусна присъстващите и секретарите. Те си тръгнаха и оставиха него, доверените му стражи и Сано сами с престъпниците, които си размениха погледи и се размърдаха напрегнато. Сано отиде до подиума.

— Сосакан сама на шогуна ще ви разпита — заяви съдията Уеда на двамата осъдени.

Те се втренчиха в Сано с враждебност, която по нищо не отстъпваше на неговата към тях.

— Кой ви нае да подпалите магазина? — попита ги той.

— Един свещеник от „Черния лотос“ — отвърна Юн. Грубото му красиво лице бе лъснало от пот. — Нарича себе си Проникновена мъдрост.

Гоза кимна утвърдително, свеждайки бръснатата си „прасешка“ глава. Очевидно двамата не страдаха от излишна лоялност към своя господар и нямаха нищо против да дадат сведения за него. Сано си спомни, че бе чувал, че този свещеник има многобройни и опасни последователи.

— И къде мога да намеря Проникновена мъдрост? — попита той.

— Той има тайни храмове — отвърна Юн. — Само че не знам къде се намират. Местят се непрекъснато.

За да се отърве от полицията, прецени Сано.

— Как вие и последователите му разбирате къде да го намерите?

— Оставя съобщения в един будистки магазин за утвар, недалеч от моста Нихонбаши. Хората от „Черния лотос“ отиват там и питат за Йоши — това е паролата — и той им казва в кой храм ще се срещнат този ден.

— За какво друго, освен за палежи наема хора като вас?

— Когато някои членове напуснат „Черния лотос“, ние ги заплашваме, за да не ни издадат — обясни Гоза.

— А който го стори, намира смъртта си. Отвличаме жени за свещеника, когато му трябват за разни ритуали.

Сано застана нащрек:

— Какви жени?

Гоза се ухили, оголвайки прогнили зъби:

— Красиви.

На подиума съдията Уеда се навъси и се приведе напред. И той като Сано много добре знаеше какво се случваше по време на жестоките извратени ритуали на „Черния лотос“.

— Да сте чували някога от сектата да са похищавали жени за откуп? — попита Сано.

Мъжете поклатиха глава. Юн свъси вежди озадачен, сякаш се опитваше да прозре намеренията на Сано; Гоза изглеждаше просто отегчен.

— Майката на шогуна и още три знатни дами са били отвлечени вчера — поясни Сано, без да откъсва поглед от престъпниците, докато пристъпваше по-близо до тях. — Какво можете да ми кажете по този въпрос?

— Нищо, господарю — отвърна Юн с привидно искрена изненада. — За първи път чувам — после се засмя. — Привържениците на „Черния лотос“ смятат, че техният върховен свещеник Анраку е възкръснал. Казват, че търсел отмъщение за смъртта си. Може той да е отвлякъл тези жени.

Очевидно Юн не споделяше убежденията на членуващите в сектата и им се надсмиваше. Позволяваше си да се шегува с престъплението и това вбеси Сано. Прииска му се да натика лицето му в белия пясък и да му изтрие мазната усмивчица. В този момент видя, че Гоза бе застинал със зяпнала уста и с мътен поглед във втренчените очи, сякаш го бе осенила внезапна мисъл. Сано бързо приклекна и го сграбчи за раменете.

— „Черният лотос“ ли е отвлякъл жените? — попита той настоятелно.

Лукавство оживи изражението на Гоза, макар че той се дръпна назад, уплашен от Сано.

— Възможно е — отвърна той.

Сано предположи, че осъденият знае нещо, и го разтърси.

— Казвай!

— А ако ви каже, ще ни помилвате ли? — намеси се Юн.

Мисълта да опрости смъртната присъда на убийци изпълни Сано с отвращение.