Лора Роуланд - Суиши

— Какво? — Хирата замръзна със зяпнала уста. Нямаше да престане да се учудва как владетелят Ниу вечно изкривяваше действителността. — Но аз не съм… Нали не мислиш, че…

— Не отричай! — прекъсна го владетелят Ниу, почервенял от гняв. — Двамата с шогуна заедно сте замислили този заговор. Вие сте организирали престъплението. И сте използвали дъщеря ми, за да ме набедите. Шогунът планира да ме екзекутира за отвличане на майка му и после да ми конфискува земите.

— Това е абсурдно! — възрази Хирата.

— Какво ти е обещал за съдействието, мръсен подлец такъв? — владетелят Ниу го сграбчи за предницата на кимоното. — Дял от богатството ми? Да управляваш собствената ми провинция?

Вбесен, Хирата се дръпна рязко и се освободи от хватката на даймио.

— Никога не бих набедил, когото и да било в убийство и държавна измяна. Макар че ти заслужаваш наказание за всичко, което си ми сторил, аз никога не бих заговорничил срещу бащата на съпругата си. Ти просто се опитваш да отклониш подозренията от себе си и да ги насочиш към мен!

— Вижте само как се преструва на невинен — обърна се владетелят Ниу към присъстващите, а гласът му бе изпълнен с презрение. — Вижте как се прави, че вярва във вината ми. Гледайте с какво нетърпение очаква унищожението ми. Само че няма да ти се размине!

Внезапно той се хвърли към Хирата, който загуби равновесие от сблъсъка с тялото му, политна назад и се блъсна в стената. Изобразяващата пейзаж фреска изхрущя. Владетелят Ниу сключи ръце около врата му и стисна здраво.

— Къде са дъщеря ми и господарката Кейшо? — изкрещя той, докато Хирата се давеше и се бореше да се откопчи от хватката на даймио. — Кажи ми какво си сторил с тях!

Хирата бе изумен от факта, че владетелят Ниу го бе превърнал в заподозрян и си бе присвоил правото да задава въпроси. Детективите Фукида и Маруме побързаха да се притекат на помощ на своя началник, но Окита ги изпревари. Сграбчи господаря си и го откъсна от Хирата. Докато младият мъж се опитваше да си поеме въздух, владетелят Ниу отхвърли Окита от себе си. Погледът му попадна на личния му слуга, който се бе свил ужасен на пода до него, и очите му светнаха зловещо. Даймио грабна бръснача от ръцете му.

— Ей сега ще те накарам да си признаеш злодеянията! — изрева владетелят Ниу и се хвърли върху Хирата.

Принуден да се отбранява, предизвикан да загърби благоразумието, Хирата извади меча си. Повече не можеше да търпи безумието на владетеля Ниу, обидите му, атаките му. Заля го вълна от необуздан гняв, която помете самообладанието му, и той почти забрави причината за идването си. Ей сега щеше да сложи край на тази война независимо от последствията.

В този момент Маруме и Фукида го хванаха и не му позволиха да се хвърли срещу даймио.

— Спрете, Хирата сан! — извикаха и двамата.

Стражите се втурнаха напред и хванаха владетеля Ниу. Обучени да защитават хората от своя господар, както и самия него от собствените му изблици, те го сграбчиха за краката. Той ругаеше и се съпротивяваше, но те успяха да измъкнат бръснача от ръцете му и да го обуздаят.

— Ще си платиш за тези клевети, долен простак! — изкрещя той на Хирата. — Ще те изкормя!

— Хайде, да тръгваме — подкани Маруме Хирата и двамата с Фукида го извлякоха от помещението.

Навън Хирата се освести и си припомни целта, която го бе довела на това място.

— Но аз не съм си свършил работата! — побеснял от гняв и отчаяние, той отказа да тръгне с хората си и взе да влачи крака по коридора.

— Няма смисъл — каза Фукида, като го дърпаше навън от представителната къща. — Дори и да знае къде е Мидори сан, няма да каже. Останете ли, просто ще ви убие.

Хирата се подчини с неохота. Щом яхнаха конете вън от имението, си даде сметка, колко зле бе подходил към сблъсъка с владетеля Ниу. Трябваше да запази спокойствие и да се отнесе към даймио вежливо, а не да губи самообладание. Макар и да осъзнаваше, че тъстът му би се държал по същия начин, каквото и да бе сторил, изпита мъчителен срам.

— Пропилях една възможност да разрешим случая — каза той.

— Ще има и други — успокои го Маруме, докато се мяташе на седлото. — Не се тревожете, ще спасим Мидори сан, каквото и да става.

Този опит за успокоение не утеши Хирата. Докато яздеха нататък по улицата, изгряващото над покривите на именията на даймио слънце му напомни, че времето тече неумолимо. А той не бе и крачка по-близо до откриването на съпругата си, отколкото в мига, в който бе научил за похищението.