Лора Роуланд - Суиши

Отчаяние, физическа немощ и ужас, че повече никога няма да види Сано и Масахиро, почти я погълнаха. От очите й рукнаха сълзи, но самурайският й дух разпали силен гняв към похитителите и отхвърли идеята да се предаде без съпротива. По някакъв начин трябваше да спаси себе си и своите приятелки и да предаде тези престъпници на правосъдието.

— Хирата сан! — продължаваше да вика Мидори.

Отчаянието на спътничките й отекна в душата на Рейко. Колкото й да се стремеше към действие, по всичко личеше, че понастоящем нямаше какво да направи, освен да чака онова, което предстоеше да им се случи.

На зазоряване слънцето, подобно на огромна капка кръв, се плъзна над източните хълмове извън Едо и заблестя насред бялата мъгла, която забулваше небето. Многогласен звън на храмови камбани призоваваше свещениците на утринна служба и изтръгваше жителите на града от нощния сън. Между клоните на дърветата зад каменните зидове на крепостта Едо вече звучаха птичи трели, когато стражите отвориха масивните, обковани с желязо порти. От тях излезе Хирата, придружен от детективите Фукида и Маруме. Фукида бе мрачен, сериозен самурай, преминал двайсетте; Маруме, с десетина години по-възрастен, имаше ведро лице и силно телосложение. Двамата с Хирата яздеха коне, натоварени с дисаги за пътуването им до мястото на похищението. Предрешени като ронин, те бяха облечени в износени памучни кимона и широкополи сламени шапки; бяха смъкнали всички отличителни белези на своя ранг с надеждата да се слеят с другите пътуващи и незабелязано да открият следите на похитителите.

Вместо да поеме по главния булевард на запад към Токайдо, Хирата поведе хората си по един път, който минаваше през района на даймио, южно от крепостта.

— Един кратък престой може да ни спести продължително дирене — каза той.

Градът се будеше за живот и горещината на деня бързо надви нощния хлад. Самураи на коне изпълваха широките улици в района на даймио и дворовете на оградените с казарми представителни къщи с гипсови стени, украсени с черни плочки. Носачи доставяха бали с ориз и продукти за изхранване на хилядната челяд на клановете на даймио и на васалите им. Хирата, Маруме и Фукида слязоха от конете си пред едно от най-големите имения. Портата се открояваше с червените си греди и разчупения си покрив; белият флаг, който се вееше над дверите, носеше герб, изобразяващ водно конче. Хирата се приближи към пазача в една от двете еднакви стражници.

— Владетелят Ниу вкъщи ли си е? — попита той.

Пазачът се втренчи в дрипавите дрехи на Хирата, изхили се презрително и каза:

— Кой пита? — после, разпознавайки Хирата, се смути, скочи на крака и се поклони: — Моите извинения. Да, почитаемият господар Ниу си е у дома.

— Искам да го видя — заяви Хирата с глас, който показваше, че едва сдържа гнева си.

— Разбира се — пазачът отвори портите. — Ще го уведомя, че сте тук.

— Остави, ще го сторя лично.

Хирата мина гордо през портата; Фукида и Маруме го последваха в просторен двор. Вътре патрулираха самураи, а помещенията за стражите съдържаха арсенал от мечове, копия и алебарди. Щом преминаха през друга порта, която водеше отвъд казармите на войниците, Хирата усети, че яростната неприязън, която бе изпитвал към владетеля Ниу, се възпламенява отново.

Причините за враждата им се кореняха назад в миналото. Владетелят Ниу бе външен даймио, чийто клан бе победен от армията на Токугава по време на битката при Секигахара 12 12 Решителна битка, преломен момент — по наименованието на мястото, където през 1600 г. Токугава Йеясу (1542–1616) разгромява феодалите от западните провинции и слага край на продължителната война — Б.пр. и бе принуден да положи клетва за вярност пред победителите.

Хирата произхождаше от васална на Токугава фамилия. Макар че повечето останали даймио бяха приели управлението на Токугава без омраза и озлобление, владетелят Ниу негодуваше срещу прекомерни високите данъци, които бе задължен да плаща, както и срещу разпоредбите, изискващи от него да прекарва по четири месеца всяка година в Едо, а членовете на семейството му да остават тук като заложници за доброто му поведение до завръщането му в собствената му провинция. Освен това ненавиждаше всички, които по някакъв начин бяха свързани с режима — в това число Хирата. Даймио се бе противопоставил на женитбата между Хирата и Мидори, които не се бяха подчинили на желанията му, както повеляваше традицията. Любовта им един към друг, както и детето, което бе на път още преди началото на брачните преговори, бяха наложили необходимостта от незабавни действия.