Лора Роуланд - Суиши

— Да огледаме района — подкани хората си Янагисава.

Докато се промъкваха покрай замъка, като внимаваха за някакви признаци на живот, Янагисава бе обзет от трескаво очакване, а сърцето му заби учестено. Целта му надхвърляше спасяването на господарката Кейшо и спечелването на благоволението на шогуна. Той се стремеше към нещо повече от това да спаси своя любовник от екзекуция. Отказът на генерал Исогай да се подчини на заповедите му бе показателен за това, че бе загубил контрол над армията. Десетки хиляди войници на Токугава щяха да се съюзят с владетеля Мацудайра, владетеля Кий, свещеник Рюко и останалите му врагове. Затова спасяването на господарката Кейшо за него бе вече въпрос на оцеляване. Успехът щеше да му позволи да запази влиянието си върху шогуна и страната достатъчно дълго, за да възстанови собствената си мощ. Провалът щеше да го тласне още мощно надолу по хлъзгавия склон към унищожението.

Той пое със свитата си през останките на една разрушена постройка към вътрешността на двореца. Внезапно нечий дрезгав глас изкрещя гневно:

— Махнете се от мен, мръсни животни! Такова радостно облекчение заля дворцовия управител, че той се засмя въодушевен и възкликна:

— Това е тя!

Гласът продължи да сипе ругатни. Янагисава и хората му поеха към мястото, откъдето долитаха крясъците, преминаха през един ограден със стени проход и се озоваха в малък двор между няколко двуетажни постройки. Насред двора видяха господарката Кейшо заобиколена от трима селяни бандити. Възрастната жена държеше дълъг меч, с който се бе сдобила незнайно откъде. Стиснала непохватно дръжката с две ръце, тя въртеше заплашително оръжието срещу бандитите.

— Ха! — извика тя и замахна.

Тримата отскочиха назад. Повлечена от силата на собствения си удар, Кейшо се олюля и в този миг един от бандитите се хвърли към нея. Жената извъртя острието, което разсече гърдите на нападателя и го просна на земята.

— Това да ти е за урок, как така ще ме отвличате! — изкиска се Кейшо победоносно.

Останалите двама забелязаха Янагисава и хората му и хукнаха да бягат.

— Хванете ги! — заповяда Янагисава на няколко от войниците си. После се обърна към Кейшо: — Всичко е наред, ваше височество. Вече сте в безопасност.

— Ха! — извика повторно Кейшо и замахна с меча към него. — Ето ти и на теб!

Янагисава приклекна навреме, за да избегне острието, което заплашваше да му отсече главата. Очевидно Кейшо не бе обърнала внимание на думите му и го бе взела за един от похитителите. Воднистите й очи гледаха с безумен поглед, прогнилите й зъби се бяха оголили в свирепа усмивка. Тя отново замахна към него.

— Аз съм дворцовият управител Янагисава! — извика той, като за пореден път се отдръпна, за да избегне удара. — Дошъл съм да ви спася.

Стига тя да не го убиеше преди това. Кейшо се завъртя и се спъна. Янагисава я прихвана отзад, притискайки ръцете й към тялото. Двамата се олюляха и запристъпваха тромаво в нелеп танц.

— Пусни ме, звяр такъв! — изкрещя Кейшо.

— Помогнете ми! — заповяда Янагисава на хората си.

Рейко, Сано и двамата детективи стигнаха брега и слязоха от лодката. Сано нареди на войниците в следващата ги лодка да намерят Мидори. После Рейко ги поведе към двореца на краля дракон. Около тях в гората се водеха сражения между войници и похитители. Нощта ехтеше от звън на мечове и бойни викове. Сърцето на Рейко се сви от тревога; тя изпитваше ужас от това да се върне в онази стая.

Промъкнаха се в двореца през главния вход. Крепостта изглеждаше като опустошена развалина, изоставена от похитителите, които се бяха разпилели, за да се бият за живота си. Рейко поведе Сано и детективите нагоре по стъпалата, като безмълвно се молеше да намерят краля дракон проснат мъртъв там, където го бе оставила. Тогава нямаше как да й причини зло. Нито пък можеше да каже на Сано какво се бе случило между тях.

Стигнаха до втория етаж. От стаята на краля дракон се носеше мирис на тамян. Рейко посочи към вратата:

— Ето там вътре.

Сано и хората му извадиха мечове. Пристъпвайки предпазливо, детектив Иноуе влезе пръв. Рейко и Сано го последваха. След тях вървеше детектив Араи. Минаха един по един през отвора в преградата. Вътре в спалнята кралят дракон бе коленичил напълно облечен пред погребалния олтар с горящия тамян и свещи. Рейко усети, че й призлява от тревога. Той обърна глава. Лицето му бе цялото в синини и рани от битката помежду им. От ноздрите му бе текла кръв и бе оставила алени дири към устата му. Той изгледа у подозрително Сано и детективите, но щом видя Рейко, тлеещият пламък отново просветна в погледа му.