Лора Роуланд - Суиши

Кралят дракон изобрази действията си с жестове.

— Но после си спомних как баща ми никога не разговаряше с мен, освен за да ме критикува. Спомних си как ти ме бе отблъснала. Любовта ми към теб и синовната ми почит към баща ми се превърнаха в омраза. Изведнъж смъртта взе да ми изглежда като справедливо наказание за начина, по който се бе отнесла с мен — от краля дракон струеше отмъстителен гняв. — И наблюдавах безмълвен как баща ми си преряза гърлото, а ти изчезна в черните води.

Злорадото му задоволство отврати Рейко.

— Стоях там, опиянен от своето отмъщение. Но опиянението скоро отмина. Обзе ме ужас, че ти се беше удавила, докато аз седях безучастен — изражението на краля дракон отразяваше думите му. — Бързо загребах към мястото, където беше потънала.

Но фенерът в лодката на баща ми угасна. Фойерверките бяха свършили. Беше толкова тъмно, че не виждах нищо. Мушках веслото във водата, опитвайки се да те открия. Виках името ти — сълзи рукнаха от очите на краля дракон и се смесиха с кръвта по лицето му. — Търсих те до зори. Но езерото бе гладко като огледало. Ти бе изчезнала без следа. Взех да греба обратно. Слязох на брега и се прибрах у дома… От онази ужасна нощ скърбя за теб непрестанно, Анемона. Дванайсет години ти се кланям пред погребалния олтар. Цели дванайсет години замислям как да отмъстя за смъртта ти.

Сега Рейко разбра защо той преследваше унищожението на Хошина с такава страст. Баща му, който бе убил Анемона, не бе обект на омразата му. Кралят дракон бе прехвърлил собствения си дял от вината за убийството на Анемона върху Хошина, защото не бе в състояние да понесе бремето й. Беше се надявал, че като накаже Хошина, ще изкупи собствената си вина.

— Цели дванайсет години тайната ми разделя моя дух от твоя — той вдигна ръка с отворена нагоре длан и разперени пръсти, сякаш за да я опре в невидима преграда между себе си и Рейко. — Разделя ни и сега. Не мога нито да те видя, нито да те докосна, без да си спомня какво съм сторил.

Рейко най-накрая разбра и причината за неговата немощ с нея и с други жени. Вината му, а не любовта му към Анемона, го бе осакатила завинаги. Кралят дракон се разтресе в ридания.

— Единственият начин да се съберем отново е да се присъединя към теб в смъртта.

Той вдигна кинжала, стискайки дръжката с две ръце, насочил острието към корема си. Рейко извърна лице, за да не види как ножът ще прониже плътта и вътрешните органи. Сано я хвана за ръката и я поведе към вратата. Кралят дракон задиша бързо и пресекливо. От гърдите му се изтръгна стон на ярост и отчаяние.

— Не мога! — изкрещя той.

Рейко се обърна и го видя да се бори с кинжала. Ръцете му трепереха неистово. Върхът на острието подскачаше върху корема му. Лицето му се гърчеше в спазми, докато той се опитваше да събере кураж, за да отнеме собствения си живот. Биваше го да се прониже с кинжала точно толкова, колкото и да проникне в жена.

В този миг кралят дракон престана да се бори. Отпусна ръце и кинжала в скута си. Вдигна очи; чертите на лицето му се бяха размазали в жалка смесица от сълзи, поражение и срам. Погледът му се спря на Сано.

— Екзекутирайте Хошина. Искам си моето отмъщение — изрече той тихо и после отправи към Рейко нежна, изпълнена с копнеж скръбна усмивка. — Нека нашите духове един ден се съберат отново в истинския подводен дворец на краля дракон.

С внезапен стъписващ рев той скочи на крака и се втурна през стаята към Рейко. Детективите се опитаха да го хванат, но твърде късно. Рейко видя как кралят дракон вдигна кинжала си и го устреми към нея. Бързото, неочаквано движение я накара да замръзне от ужас. Тя зърна отчаяната решимост в очите му и собствената си надвиснала смърт. Но Сано бе още по-бърз. Той стовари меча си между Рейко и краля дракон.

Острието разсече корема на краля дракон. Ревът му премина в писък на предсмъртна агония. Той се преви на две, а от раната му избликнаха кръв и вътрешности. Кинжалът падна от ръката му. Рейко видя как съзнанието напусна погледа му, а смъртта изтри израза на лицето му още преди той да се срине на пода. Сано обърна Рейко с гръб и я взе в обятията си. Тя се олюля, замаяна от ужас, закъснял шок и благодарност към Сано. Когато сърцето й забави бесния си ритъм, а мисълта й се проясни, тя осъзна какво бе сторил кралят дракон.

— Остана си страхливец докрай. Беше заповядал на хората си да отвлекат господарката Кейшо и нас. Искаше шогунът да убие Хошина вместо него. А сега нападна мен, за да го убиеш ти, защото не му стигна смелост да извърши сепуку. Предпочитал е да умре тук, вместо да се изправи на процес, да понесе скандал и публична екзекуция.