Лора Роуланд - Суиши

— Той доказа, че един страхливец може да стори повече зло от мнозина смелчаци. Няма защо да изпитваме съчувствие заради смъртта му. Да тръгваме. Засега той може да остане тук — каза Сано. Гласът му бе твърд, а докато оглеждаше наоколо, от меча му капеше кръв.

Преди да напусне двореца, Рейко се наведе над олтара и духна свещите.

Сано, Рейко и детективите Иноуе и Араи излязоха през портите на двореца. Квадратната площ отпред бе ярко осветена, шумна и изпълнена с хора също като двор на храм в ден на празник. Войници се щураха наоколо, превързваха леки рани, черпеха се саке от стъкленици и се хвалеха с подвизите си по време на щурма на острова. Други охраняваха неколцина от хората на краля дракон, които бяха заловени, и сега се гърчеха на земята с овързани китки и глезени. В средата на квадратното пространство седяха Мидори и Хирата и щастливо се суетяха около бебето си. До тях детективите Маруме и Фукида спяха дълбоко, а господарката Кейшо гощаваше генерал Исогай и войниците с приказки за приключенията си. Рейко се отправи бързо към Мидори. Двете възкликнаха щастливи, че се виждат здрави и читави. Дворцовият управител Янагисава се приближи до Сано.

— Част от хората ни продължават да претърсват острова — каза той, — но повечето от похитителите очевидно са убити или заловени. Намери ли Даношин?

Сано кимна, все още озадачен от признанията на краля дракон. Преди да се озове тук, бе смятал, че е научил всичко за престъпленията на този човек, но убийството, което ги бе провокирало, се бе оказало с неподозирани измерения.

— Убих го.

— В такъв случай мисията ни приключва успешно и всичко е наред — каза Янагисава.

Но Сано не бе на това мнение. Терзаеха го въпроси за онова, което се бе случило с Рейко по време на пленничеството й. Той се обърна към Хирата и погледите им се срещнаха. Усмивката изчезна от лицето на главния му васал и той придоби отбранително изражение. Сано знаеше, че накрая бе длъжен да порицае Хирата за неподчинение на заповедите му. Особено чувство за недовършеност се прокрадваше в победата тази вечер.

Господарката Кейшо плесна с ръце.

— Слушайте всички — нареди тя. Когато тълпата стихна и присъстващите отправиха погледи към нея, тя каза: — Благодаря ви, че ме спасихте. Само че не пилейте повече време да седите на задните си части и да се превъзнасяте. Гади ми се от това ужасно място. Да си ходим у дома!

Насред общото раздвижване в знак на съгласие Рейко каза:

— Госпожа Янагисава все още я няма.

Сано бе забравил за нея; очевидно както и останалите, в това число дворцовият управител. Настъпи смут, когато всички си дадоха сметка, че спасителната мисия все още не е приключила. Сано се канеше да организира издирването на госпожа Янагисава, когато Кейшо внезапно заяви:

— Ето я там!

Той погледна натам, накъдето сочеше майката на шогуна. Госпожа Янагисава стоеше съвсем сама в края на гората. Косите и дрехите й бяха в безпорядък, позата и сбраните й ръце — сковани. С тайнственото си напрегнато изражение тя изглеждаше като предвестник на беди, които тепърва щяха да се случват.

Четири дни след обсадата на двореца на краля дракон вестопродавците кръстосваха знойните, изпълнени с хора квартали в Едо.

— Майката на шогуна е избавена от лапите на своя зъл похитител. Господарката Кейшо отново у дома! — викаха те.

Щом новината се разпространи из града, в местните храмове забиха гонгове, а гражданите отправяха молитви на благодарност, че съдбата бе пощадила Кейшо. Свещеници в шафранови роби образуваха дълги шествия по улиците, биейки барабани, за да ознаменуват освобождаването на своята покровителка. В административния район Хибия стражи извлякоха четиринайсет пленени, оковани във вериги поддръжници на краля дракон от представителната къща на съдията Уеда и ги поведоха към мястото за екзекуции. Длъжностните лица, които бяха присъствали на процеса, напуснаха съдебната зала. Съдията Уеда слезе от подиума и отиде при Сано, който бе дал показания по време на делото.

— Искрени благодарности, че спаси дъщеря ми — каза той. — Както чувам, дворцовият управител Янагисава претендира, че заслугата за намирането и спасяването на заложниците е негова, но моите източници опровергават версията му. Давам си сметка за твоята роля, както и много други хора.

— Почитаемият дворцов управител има право на тези заслуги — отвърна достойно Сано.

— Освен това чувам, че шогунът отново те е удостоил с благоволението си — добави съдията Уеда.