Лора Роуланд - Суиши

Хошина скръсти ръце.

— Вие ме накарахте да изстрадам най-ужасното унижение в живота си. Щяхте да ме оставите да умра.

— Би трябвало да разбираш, че сторих само онова, което бях длъжен — защити се дворцовият управител.

— Разбирам, че поведението ви се определяше от политическа целесъобразност — смекчи тона си Хошина.

— Тогава остани — настоя дворцовият управител. Той вложи цялото си умение да убеждава, което стопли гласа му, но Хошина не пое протегнатата му ръка.

— Не съм глупак, за да смятам, че няма отново да се отречете от мен, ако се наложи — заяви Хошина. — Предпочитам раздялата пред ужаса от очакването.

Дворцовият управител се втренчи в него стъписан.

— Искаш да кажеш, че ме напускаш?

Хошина кимна, макар и с неохота.

— Завинаги?

Отговорът на Хошина се изчерпа с печално мълчание. Госпожа Янагисава усети, че Кикуко я дърпа за ръката. Направи знак на дъщеря си да стои тихо, за да може да продължи да шпионира.

— Ще те обезщетя за всичко, което си изстрадал — каза дворцовият управител. Нетърпението му да успокои Хошина взе да се примесва с паника. — Искаш ли по-висок пост? Или по-висока издръжка? — той обърна нагоре длани в жест на великодушие. — Ще ти дам всичко, което пожелаеш.

Госпожа Янагисава видя, че Хошина се поколеба. Долавяше страстта, която продължаваше да свързва двамата любовници. Стисна ръката на Кикуко, а устните й се раздвижиха в безмълвна несвързана молитва.

Накрая Хошина заяви тъжно:

— Каквото и да сторите, нищо не може да ме накара да забравя, че щяхте да пожертвате живота ми за лични облаги.

Дворцовият управител отпусна ръце. Извърна се от Хошина и госпожа Янагисава зърна в очите му неподправено отчаяние. Замаян, направи няколко крачки нататък по верандата, след което се съвзе и се обърна с лице към Хошина.

— Добре, трябваше да те защитя, а не да те изоставя — призна той. — Направих грешка. Бях себичен и глупав. Съжалявам, че те предадох. Моля те, прости ми!

Госпожа Янагисава бе изумена, защото никога не бе чувала съпруга си да признава, че е виновен. Нито пък смяташе, че е способен да се извинява или да моли и за каквото и да било. Но сега той сграбчи Хошина за в раменете в израз на настойчива молба. Хошина посегна, хвана ръцете на дворцовия управител и ги отдръпна от себе си.

— Само правите нещата още по-непоносими — каза той с треперещ глас, като едва си поемаше дъх.

Дворцовият управител изглеждаше като зашеметен от отказа му.

— Нима трите години помежду ни са означавали толкова малко за теб, че ми отказваш дори възможност да поправя стореното? — попита той настоятелно.

Хошина изви устни в крива, измъчена усмивка.

— Ако за вас бяха означавали повече, нима сега щяхме да водим този разговор?

Те се втренчиха безпомощно един в друг. Госпожа Янагисава видя как в очите на двамата проблеснаха сълзи, как с мъка се удържаха да не се поддадат на желанието. После дворцовият управител каза:

— Може би в този момент раздялата е добра идея. Нуждаеш се от известно време, за да се съвземеш от ужасното си изпитание. Когато си готов, върни се.

Хошина поклати глава:

— Предпочитам да се сбогувам днес, докато все още спомените ни са по-скоро хубави, отколкото лоши. Няма да се навъртам наоколо в очакване на мъчителен край.

Той се обърна, готов да си тръгне, когато дворцовият управител внезапно отсече:

— Забранявам ти да си тръгнеш! — обидата и отчаянието, изписани на лицето му, преминаха в ярост. — Заповядвам ти да останеш!

Хошина се обърна:

— Аз вече не съм ваш — заяви той с обидено изражение. — Не ми казвайте какво да правя.

— Напротив, мой си и си длъжен да ми се подчиняваш, докато държа под контрол цяла Япония — заяви презрително дворцовият управител. — Не забравяй, че всичко, което имаш, зависи от мен. Излезеш ли от тук, губиш го завинаги!

Госпожа Янагисава се удиви как изведнъж цялото напрежение във връзката им се взриви и как любовта помежду им се превърна в омраза. Хошина отвърна със същото презрение:

— Няма да загубя толкова, колкото си мислите, защото вече не разполагате с онзи контрол, който преди време владеехте. Твърде много неща се промениха, в случай че не сте го установили. Докато спасявахте господарката Кейшо, шогунът се отегчи от сина ви. Постът наследник на режима е свободен. Според мълвата преимуществото е на страната на племенника на владетеля Мацудайра. Аз посещавам даймио и офицерите от армията, с които се сприятелих, докато ви помагах да изградите своята империя. Сега те са мои съюзници. И след като ме заплашвате, ще ги убедя, че жребият ни трябва да падне върху обединение с крилото на владетеля Мацудайра.