Лора Роуланд - Суиши

Хирата сведе глава. Поражението го притисна като осезаема смазваща мантия.

— Прав сте. Сбърках. Не очаквам да ми простите.

— Вече съм го сторил — когато Хирата изненадан вдигна поглед, Сано продължи: — Ако бях на твое място, вероятно щях да постъпя по същия начин — после смекчи тона си, добавяйки: — Не мога да те осъждам, че си искал да спасиш съпругата и детето си.

— Значи няма да ме накажете? — надеждата в очите на Хирата се примеси с удивление.

— Ако трябваше да следвам протокола, щях да те уволня — отвърна Сано. — Но не желая да те губя само защото си допуснал грешка.

Освен това изискванията на протокола винаги бяха предизвиквали раздразнението на Сано.

— Приеми като наказание порицанието ми и собствения си срам — каза той. — Върни се към задълженията си. Следващия път преценявай по-добре.

— Да, сосакан сама. Благодаря ви.

Когато се поклони, Хирата излъчваше облекчение. Лицето му възвърна естествения си цвят.

Сано вярваше, че е взел правилното решение и че напрежението между двамата се е разнесло, макар и все още да се чувстваше. В този епизод бе премината някаква граница. Разследването на похищението бе променило отношенията им безвъзвратно. Какви щяха да бъдат последствията занапред, Сано не можеше да предвиди.

Кръщенето се състоя в имението на Сано. Мидори се бе облегнала на възглавници, гушнала момиченцето, което двамата с Хирата бяха нарекли Таеко на този шести, вещаещ добро ден от раждането й. Таеко гукаше, а около нея бъбреха само жени — роднини и приятелки. Малкият Масахиро й предложи любимото си куче играчка. Тя махна с ръчичка, Масахиро се засмя, а Мидори се усмихна ласкаво. Прислужнички сервираха на жените различни блюда и вино. Сложената край тях маса бе отрупана с червени хартиени пликове, съдържащи поднесени в дар пари за благоденствие.

Рейко се отдели от компанията и отиде до решетъчната преграда, отделяща жените от мъжете, които бяха излезли от банкетната зала, за да се разходят и да поговорят в градината. Беше радостна, че си е отново у дома, със своето семейство и с приятелите си, но въпреки това бе обладана от непрестанно безпокойство. Госпожа Янагисава бе някъде из къщата, твърдо решена да запази приятелството им, въпреки че се бе опитала да убие Рейко. Освен това похищението бе научило Рейко, че безопасността е илюзорна. Нито любовта и силата на съпруга й, нито властта на шогуна можеха да я защитят. Дори този празничен случай не бе в състояние да я разведри.

Откакто бе напуснала острова, я измъчваха кошмари, в които разбойници я преследваха през някаква гора и кралят дракон я пребиваше. Събуждаше се със сърце, блъскащо в гърдите й, убедена, че продължава да бъде затворена в онази кула, а не е в собственото си легло до Сано. Докато беше будна, в съзнанието й и непрестанно изникваха кървави картини от клането. Виждаше лицето на краля дракон; чувстваше върху себе си мрачния му поглед, изгарящото влажно докосване и дъха му. През музиката на шамисен, долитаща от гостната, имаше чувството, че долавя плисък на вълни — един звук, който отсега нататък за нея винаги щеше да означава заплаха.

Сано мина по верандата покрай стаята, хвърли поглед през решетката и се спря, преди да се присъедини към мъжете.

— Добре ли си? — попита я той.

Говореше с нежната загриженост, която неизменно проявяваше към нея от онази нощ на острова. Но споменът за случилото се там ги разделяше също като решетъчната преграда помежду им.

— Да — излъга тя.

Не искаше да тревожи Сано или да разваля празника. Дори и когато бяха насаме, Рейко не бе пожелала да му разкаже срамната история, случила се между нея и краля дракон.

Изражението на Сано говореше, че извъртането й не бе успяло да го заблуди. Тя видя неизречения въпрос в очите му и усети желанието му да разбере какво крие от него. Подминавайки внимателния му поглед, тя смени темата:

— Колко е хубаво, че толкова знатни люде дойдоха да почетат имения ден на Таеко чан.

— За съжаление причината за появата им тук не е бебето — отбеляза Сано и изражението му помръкна. — За тях това е по-скоро възможност за политически флирт, отколкото празник по случай раждане на дете.

Двамата със Сано огледаха тълпата и Рейко забеляза шогуна, разположил се в закритата беседка. Зачервен и засмян, той обръщаше една след друга чашки саке, които раболепни служители му сипваха. До него Кейшо флиртуваше с красиви помощници. Дворцовият управител Янагисава и неколцина васали се въртяха пред беседката край шогуна. Рюко и група свещеници кръжаха от другата страна, в близост до Кейшо. Двете фракции скришом си разменяха враждебни погледи. Рейко забеляза как дворцовият управител поглежда неловко през градината към владетеля Мацудайра, владетеля Кий, генерал Исогай и полицейския началник Хошина, които се бяха събрали заедно с техни приятели. Членовете на съвета на старейшините се движеха сред тълпата във фаланга, засвидетелствайки уважение навсякъде, без да проявяват пристрастия към ничия страна. Низши служители от бакуфу се местеха напрегнато от група на група като птици, които си търсят безопасно място да свият гнездо. Атмосферата бе нагнетена от непримиримо съперничество, скрито зад привидна веселост.