Лора Роуланд - Суиши

— Това е дъщеря ни — каза тя и след това гальовно се обърна към бебето: — Виж, това е баща ти!

— Тя знае — каза Хирата. — Нали тя ме повика.

Взря се в сериозните очи върху малкото сбръчкано личице. Сърцето му се изпълни с бащина любов и гордост. После чу мъжки глас, който извика:

— Ето я!

Видя владетеля Ниу, следван от отряд свои васали, които се втурнаха към Мидори. Хирата зяпна в почуда.

— Какво дирите тук? — попита той.

— Спасявам дъщеря си — владетелят Ниу дори не погледна бебето. — Идваш с мен — нареди той на Мидори. Хвана я за ръката и я дръпна, за да я откъсне от Хирата.

— Не, татко! — извика Мидори.

Разгневен от собственическото отношение на даймио, Хирата хвана другата ръка на Мидори. Фукида и Маруме задърпаха владетеля Ниу, опитвайки се да го накарат да пусне Мидори. Хората на даймио пък се нахвърлиха върху Хирата. Разпъната на две страни, Мидори изпищя, а бебето се разплака. Хирата си помисли с учудване, че макар и тъстът му да не бе истинският похитител, накрая двамата пак се бяха изправили един срещу друг.

— Пусни я, измет такава! — изкрещя владетелят Ниу с изкривено от гняв лице.

— Тя е моя съпруга — извика Хирата в отговор. — Вие я пуснете!

— Когато ти се влюби в онзи мошеник Хошина, си мислех, че ако баща ми научи за връзката ви, ще я прекрати — каза кралят дракон на Рейко. — Смятах, че ще използва влиянието си, за да прогони Хошина от града.

Пламъчетата на свещите примигваха; от ароматните пръчици тамян се виеше сладникав остър пушек. Отвън битката продължаваше да вилнее, а Сано, Рейко и детективите слушаха безмълвни.

— Беше зноен летен ден — продължи кралят дракон.

— Ти беше излязла от къщи. Баща ми си беше в кабинета. Когато му казах за вашата връзка, той просто ми благодари и ме отпрати. Цял ден го чаках да предприеме нещо. Когато ти се прибра вкъщи привечер, видях как баща ми те покани да отидеш с него на разходка с лодка. Смятах, че ще те упрекне заради Хошина. Исках да видя какво ще се случи. И когато двамата поехте към езерото Бива в твоя паланкин, аз ви последвах пеша. Здрачаваше се и пътят към езерото бе твърде оживен, така че никой от вас не ме забеляза — горчива усмивка изкриви устните на краля дракон. — А и баща ми кога ли ми е обръщал особено внимание! Той проявяваше благосклонност към по-големите си синове. Мен ме смяташе за мухльо и глупак. А твоите мисли бяха твърде заети с Хошина. Когато стигнахме до езерото, баща ми те качи в лодката си и започна да гребе. Аз наех друга — лодка от пристана и ви последвах. Нощното небе бе озарено от фойерверки. Двамата с баща ми спряхте далече навътре, където езерото тънеше в мрак. Аз спрях на известно разстояние от вас. Виждах фенера, който гореше над лодката, и вас двамата под навеса. Моята лодка нямаше фенер. Ти не знаеше, че съм там…

— Никой не знаеше — обади се тихо Сано и Рейко забеляза как той се смръщи озадачен. — В официалните сведения не се споменава за свидетел.

— После баща ми ти каза, че е разбрал за връзката ти — продължи кралят дракон. — Ти отрече. Баща ми заяви, че знае за изневерите ти, а ти се опита да го убедиш, че Хошина не означава нищо за теб. Но аз знаех каква е истината. Както и баща ми — тонът на краля дракон заклеймяваше лъжите. — Макар да му каза, че обичаш единствено него, и да го умоляваше да ти прости, той не се успокои. В един момент изкрещя: „Ще си платиш, задето ме предаде!“ и те хвърли през борда.

В очите на краля дракон проблесна ужас.

— Кълна се, никога не съм предполагал, че баща ми ще те нарани, Анемона — той протегна умолително ръка към Рейко. — Ако знаех, никога нямаше да му кажа за връзката ти. Трябва да ми повярваш!

Рейко бе поразена. Кралят дракон бе издал майка си и бе станал причина за смъртта й. Той бе отговорен за убийството й не по-малко от Хошина.

— Гледах те как се бориш отчаяно във водата — продължи кралят дракон. — Чувах те как викаш за помощ. Видях как баща ми загреба с веслата и се отдалечи. Бях тъй стъписан, че не можех да помръдна — той стоеше скован и се взираше с празен поглед вероятно както онази нощ. — Просто седях там, докато ти се бореше за живота си. Видях как баща ми спря лодката и се разплака.

Рейко си представи картината, трептяща като жива между нея и краля дракон. Сано и детективите го гледаха като омагьосани.

— Той извади късия си меч — продължи кралят дракон. — Разбрах, че ще извърши сепуку. А аз бях единственият човек, който можеше да попречи на него да се самоубие, а на теб — да се удавиш. Поех въздух, за да му извикам. Стиснах веслата, готов да загреба към теб.