Лора Роуланд - Суиши

Когато усети, че започва да отмалява, мярна малката фигура на госпожа Янагисава, която я наблюдаваше, застанала там високо на върха на кулата.

— Помощ! — извика Рейко.

Госпожа Янагисава изчезна от ръба на кулата.

Рейко би предпочела да бъде в затвор с когото и да било друг, но не и с тази невменяема жена. Бе наранила краля дракон, бе успяла да избяга от двореца му — само за да я нападне съюзница, на която се бе доверила под натиска на обстоятелствата. Сега се напрегна, за да задържи главата си на повърхността, като се давеше и плюеше водата, заливаща лицето й. Усети, че я завладява безпомощност. Ако не се случеше чудо, щеше да се удави и духът й щеше да се присъедини към истинския легендарен крал дракон в неговия дворец на дъното на морето.

— Някой току-що скочи от кулата.

Сано прекосяваше езерото в една лодка с детективите Иноуе и Араи. Той се надвеси през носа, за да види по-добре кулата, където вниманието му бе привлечено от нечия падаща фигура и пронизителен вик. Той присви очи и отправи поглед към скритата под водата основа на кулата, откъдето бе долетял мощният плисък.

Връхлетя го внезапно предчувствие. Сърцето му заблъска в гърдите, заля го диво вълнение.

— Гребете натам! — нареди той, сочейки към леките вълни, които все още набраздяваха езерото на това място.

Иноуе и Араи се подчиниха. Лодката се откъсна от флотилията, която приближаваше острова. Когато пристигнаха на мястото, където бе паднала фигурата, тя вече бе изчезнала под повърхността. Сано се пресегна и потопи ръка във водата. Пръстите му напипаха и сграбчиха нечии дълги коси. Той дръпна и от дълбокото изплува женска глава. Очите примигаха, от отворената уста се разнесе хъхрене. Ръцете мърдаха конвулсивно под издутите дипли на пъстрото кимоно, с което бе облечена жената.

— Рейко сан! — възкликна Сано.

Щом успя да задържи поглед върху Сано, Рейко тутакси го разпозна, изстена и се вкопчи в него. Двамата с детектив Иноуе я измъкнаха от езерото и я издърпаха в лодката. От нея се стичаше вода. Преливайки от радост, той я притисна в обятията си.

— Слава на божествата, че си жива! — възкликна Сано с дрезгав от вълнение глас.

Треперейки от студ, Рейко захлипа с облекчение.

— Това е чудо!

— Пое опасен риск, като скочи от онази кула — отбеляза Сано. — Можеше да се убиеш.

— Не съм скочила — възрази Рейко, тракайки със зъби. — Тя ме блъсна.

Сано съблече наметалото си и я зави с него.

— Коя?

— Госпожа Янагисава — Рейко избухна в истеричен смях. — Направи ми услуга, без да подозира.

— За какво говориш? — попита недоумяващ Сано, опасявайки се, че след като съпругата му замалко не се бе удавила, преживяното бе замъглило разсъдъка й.

— Няма значение. Сега трябва да спасим господарката Кейшо и Мидори.

Друга лодка се приближи до тяхната. От нея се разнесе гласът на дворцовия управител Янагисава:

— Сосакан Сано, какво става? — той разпозна Рейко и на лицето му се изписа изненада. — Виждам, че си намерил съпругата си. Къде е Кейшо? — попита той Рейко.

— Разделихме се. Последно я видях в двора на крепостта.

Янагисава нареди на хората си да гребат покрай острова към крепостта. Лодката им бързо се отдалечи. Другите вече стигаха брега и войниците слизаха на сушата. Обсадата бе започнала. Рейко каза:

— В двора остана и Мидори. Трябва да я намерим. Докато детективите Иноуе и Араи гребяха след лодката на дворцовия управител, тя изстискваше мокрите си коси.

— Къде е Даношин? — попита Сано.

Рейко го погледна недоумяващо.

— Мъжът, който ви отвлече — поясни Сано.

— О, аз не знаех как се казва — тя отмести поглед. — Как откри кой е? И как разбра къде се намира?

Сано накратко й предаде събитията, които бяха довели до пристигането му на острова. Рейко слушаше без коментар, отдадена на собствените си мисли.

— Даношин нарани ли те? — попита Сано с тревога. Макар че тя поклати глава, Сано усети, че нещо не беше наред, но не искаше да настоява за обяснение. В този момент беше достатъчно, че я бе открил жива и на пръв поглед невредима. А им предстоеше много работа.

Лодката им заобиколи острова и се приближи до постройките на замъка.

— Виждала ли си Даношин? — попита Сано. След миг колебание тя кимна:

— Беше в двореца. Ще ти покажа къде.

Придружен от шестима телохранители, дворцовият управител Янагисава бързо премина през портата на крепостта. Фенерите осветяваха пътеката през избуялата градина, после запуснатата, обрасла в лози постройка на двореца и зейналите му врати. Макар че гърмежите, сраженията и дрънкането на оръжия се бяха засилили, докато нападателите щурмуваха острова, в момента мястото бе обгърнато от неестествена тишина.