Лора Роуланд - Суиши

Беше жена — лицето й бе очертано от дълги коси, които се спускаха върху раменете. Луната освети чертите й. Сърцето на Хирата заблъска в гърдите му.

Той се закова намясто тъй рязко, че Фукида и Маруме се блъснаха в него.

— Мидори! — прошепна той, залят от едва потиснат възторг.

Беше намерил съпругата си! Замаян от облекчение, се вкопчи в ствола на едно дърво и се втренчи в нея.

Мидори гледаше навън от прозореца, а изражението й бе замислено и скръбно. Хирата беше сигурен, че мислеше за него изпълнена с копнеж. Едва успя да потисне порива си да изкрещи името й и да се втурне към нея. После Мидори се обърна и се отдалечи от прозореца. Хирата протегна ръка да я спре, но тя изчезна в мрака на помещението. Обзеха го тревога и отчаяние. Макар че тримата лесно можеха да отстранят този пазач, шумът щеше да привлече вниманието на другите и те щяха да дотичат за броени секунди. Не трябваше да започва битка, която със сигурност щеше да загуби, защото врагът ги превъзхождаше многократно.

— Трябва да намерим някакъв начин да проникнем в замъка и да изведем незабелязано Мидори и останалите жени — прошепна Хирата на другарите си.

— Влиянието ми върху краля дракон е твърде слабо, за да го накарам да се откаже от плана си — обясни Рейко на госпожа Янагисава.

Двете се намираха в помещението затвор. Нощта ги обгръщаше със сенки, а през прозореца проникваха единствено студените лъчи на бледата луна. Кралят дракон бе отпратил Рейко обратно и тя току-що бе разказала на госпожа Янагисава за случилото се между нея и похитителя им. Край тях бебето проплакваше и Мидори го полюшваше на ръце.

— Гладна е — обади се Кейшо. — Време е да я нахраниш отново.

— Много яде — Мидори вече разтваряше кимоното си и се подготвяше за пореден път да кърми бебето. — Това е добър знак, нали?

— О, да — отвърна Кейшо, подуши детето и сбърчи нос. — Освен това много ака. И това е добър знак.

Госпожа Янагисава каза на Рейко:

— Може би ако помолите краля дракон отново…?

Рейко поклати глава, обзета от отчаяние.

— Страхувам се, че ако продължа да го моля да напуснем острова, ще се ядоса. Дори може да се вбеси дотам, че да стори нещо ужасно — тя докосна страната си там, където кралят дракон я бе зашлевил. Мястото още гореше. Загледа се в Мидори и Кейшо, които се суетяха около бебето, и каза тихо, внимавайки да не я чуят: — Господарката Кейшо е единствената сред нас, която той може да използва, за да принуди шогуна да екзекутира полицейския началник Хошина. Останалите сме без значение.

— Но всъщност той не би желал да причини зло на вас или на приятелките ви? — върху лицето на госпожа Янагисава се изписа ужас и тя се примъкна по-близо до Рейко. — Не и докато е влюбен във вас, защото смята, че сте обсебена от духа на мъртвата му майка?

— Той е невменяем — каза Рейко, като се отдръпна, за да избегне задушаващата близост на госпожа Янагисава. — Каквото и да изпитва към мен, никой не може да каже какво ще стори.

— Но дори и да не успеете да го подлъжете да заминете… след като ни пази само един човек, вероятно бихме могли да избягаме?

Те погледнаха към прозореца, в който Рейко бе открила възможен път за бягство. В същия миг през прогнилите пречки, които тя се бе надявала да счупи, надзърна навъсеното лице на Ота.

— Чуй ме добре, малка вещице — каза той, като я сочеше с пръст. — Дори и да си успяла да залъжеш господаря ми с номерата си, мен не можеш да ме баламосаш. Знам, че кроиш нещо. Ще те държа под око. Тъй че внимавай, предупредил съм те — враждебният му поглед се стрелна към Мидори. — Една погрешна стъпка — и бебето е мъртво.

Той изчезна от прозореца. Мидори изпищя от ужас. Кейшо изруга след Ота и прегърна Мидори и бебето, а госпожа Янагисава се обърна разтревожена към Рейко.

— Какво ще правим? Ще чакаме някой да ни спаси ли?

— Не можем да си позволим да чакаме дълго.

Рейко бе обзета от ужасното убеждение, че всички те ще намерят смъртта си, ако не избягат, преди кралят дракон да открие, че няма да постигне възмездието, което желаеше. Но присъствието на Ота правеше тайното им бягство невъзможно. Хрумна й друга възможност, която я изпълни с още по-голям ужас.

— Има само един начин да се освободим — прошепна тя. — Следващия път, когато отида при краля дракон, трябва да открадна меча му и да го убия. После да ви изведа от двореца и всички заедно да се доберем до лодките.

Госпожа Янагисава кимна, а в очите й блестеше вяра, че Рейко ще се справи. Самата Рейко обаче бе обзета от неописуем ужас, защото отлично знаеше какъв бе начинът да спечели краля дракон, а той със сигурност щеше да доведе до собствената й гибел.