Лора Роуланд - Суиши

— През тези дванайсет години наблюдавах как Хошина се издига в бакуфу — продължи кралят дракон. — Гледах го как трупа богатство, влияние и власт, докато аз скърбях за Анемона. Заклех се, че някой ден ще го накарам да си плати за всичко.

— Защо сте чакали толкова дълго? — попита Рейко, озадачена.

— Когато Анемона си отиде, аз бях още момче, а Хошина вече бе служител от силите на реда в Мияко — отвърна кралят дракон. — Имаше могъщ покровител и високопоставени приятели, а аз нямах нищо. По онова време бях неспособен да сторя каквото и да било, за да му навредя, тъй че се наложи да изчакам да настъпи моето време. Не преставах да го наблюдавам. Девет години изминаха без нито една благоприятна възможност за действие. После Хошина се премести в Едо. Аз го последвах и там най-накрая съставих своя план. Един ден, докато яздех през града, видях господарката Кейшо да пътува в своя паланкин. Запитах се: „Какво е онова, което шогунът цени достатъчно и за което, ако му бъде откраднато, ще е готов на всичко, за да си го върне?“ Отговорът бе пред очите ми. Реших да отвлека господарката Кейшо и да поискам като откуп шогунът да екзекутира Хошина за убийство. Така и сторих.

Кралят дракон бе обзет от злорадство; пламъчетата на свещите върху олтара се отразяваха в очите му. Рейко бе смятала, че няма какво повече да я изненада, но поредното му разкритие я стъписа повече от всичко чуто до този момент.

— Искате да кажете, че ни отвлякохте заради Хошина?

— Разбира се — отвърна кралят дракон, сякаш това бе най-разумното действие на света.

Най-накрая Рейко проумя причината, която се криеше зад всичките му престъпления. До каква крайност бе стигнал, за да удовлетвори една стара ненавист. Каква жестокост бе проявил заради целта си да унищожи един-единствен човек!

— Как сте могли да убиете толкова хора само за да накажете Хошина? — извика тя. — Как сте могли да отвлечете майката на шогуна и нас, след като не сме ви сторили нищо? Защо трябва да страдаме заради делата на Хошина?

— Отмъщението оправдава всякакви крайни действия — поясни кралят дракон. — Смъртта на прислугата и ескорта ви бе нужната жертва. Жалко, че трябва да страдате, но е неизбежно. Само по този начин бих могъл да унищожа Хошина.

Изглеждаше тъй горд от онова, което бе сторил, тъй нетърпелив да се похвали, че нямаше нищо против да й се изповяда. Или бе достатъчно луд, за да не го бе грижа какво знаеше тя, или смяташе, че изобщо нямаше да й се удаде възможност да разкаже на когото и да било. Грандиозният мащаб на заговора му сащиса Рейко, както и вярата му, че това бе единственият начин да се постигне възмездие.

— Защо просто не казахте на всички как Хошина е причинил смъртта на родителите ви и не съсипахте репутацията му? — попита тя. — Защо не отидохте при съдията, не подадохте официално оплакване срещу Хошина и не изискахте обезщетение?

— Хошина е важна фигура. Ако кажех нещо срещу него, никой нямаше да ме чуе. Никой съдия нямаше да вземе моята страна при евентуален диспут.

— Тогава защо не предизвикахте Хошина на дуел? — попита Рейко. — Нямаше ли да е по-лесно да го убиете със собствените си ръце, вместо да карате шогуна да го екзекутира?

Дуелите бяха разпространен начин, по който самураите често разрешаваха споровете помежду си, без да намесват закона.

— Аз не целя просто неговата смърт — отвърна кралят дракон в опит да се защити. — Държа публично да бъде заклеймен като убиец, да бъде лишен и от ранга и привилегиите му и да бъде екзекутиран като най-обикновен престъпник. Искам да бъде обезчестен, а трупът му да бъде изложен на публично обругаване, каквото заслужава. Ето какво целя със своя замисъл.

При все това Рейко прозря истината, която бе в основата на самодоволните изявления на краля дракон. Той не желаеше да предизвика Хошина на дуел, защото вероятно Хошина щеше да победи, а той не искаше да умира. Нито би избрал открито да обвини Хошина, защото се страхуваше, че неговият силен враг може да му отмъсти. Искаше да нападне Хошина, без да рискува собствената си кожа; търсеше възмездие без последствия за себе си. Смяташе, че може да отвлече майката на шогуна, да наложи екзекуцията на Хошина и после да се измъкне невредим, за да се наслади на собствения си триумф.

Кралят дракон беше страхливец.

— И сега, когато замисълът ми е в ход — каза той, — чакам само шпионите ми в Едо да ми донесат вестта, че Хошина е екзекутиран. Щом видя трупа му изложен край моста Нихонбаши, ще съм постигнал своето възмездие.