Лора Роуланд - Суиши

Освен това беше глупак, ако се надяваше, че планът му ще проработи, заключи Рейко. Нима не знаеше, че Хошина е любовник на главния заместник на шогуна? Дворцовият управител Янагисава нямаше да допусне екзекуцията на Хошина. Но дори и да го стореше, полицейският началник бе тъй хитър и изобретателен, че щеше да намери начин да избегне смъртта. Планът на краля дракон щеше да се провали. Рейко усети, че я побиват тръпки.

— Какво ще сторите, ако шогунът не изпълни изискванията ви?

— Ще ги изпълни — в гласа на краля дракон прозвуча самодоволна увереност. — Защото съм го предупредил, че ако не го стори, ще убия и майка му, и приятелките й.

Рейко най-накрая разбра какво бе имал предвид, когато й бе казал преди време, че се надява да не я убива. Предпочиташе планът му да успее, постигайки смъртта на Хошина, отколкото да изпълни заканата си и да убие заложничките. Но обзета от трескав ужас, тя си даде сметка, че самата тя, господарката Кейшо, Мидори и госпожа Янагисава бяха обречени от самото начало. Нямаше никакъв шанс кралят дракон да ги освободи. Той напразно щеше да очаква вести за смъртта на Хошина. И когато осъзнаеше, че опитът му за отмъщение бе претърпял провал…

Обзета от паника, Рейко се запита колко ли време им оставаше, докато кралят дракон загубеше надежда. Може би тези дванайсет години на чакане бяха изчерпали търпението му. Тя не можеше да си позволи да залага безразсъдно на възможността той да чака още дълго. Трябваше да пристъпи към осъществяване на собствения си план въпреки опасенията си, че можеше да се окаже прибързан.

— Скъпи — промълви тя, галейки ръцете му. — Толкова се страхувам, че нещо ще се обърка. А това място никак не ми харесва. Защо да не заминем… само ние двамата?

Ако успееше да го накара да я отведе от острова, далеч от хората си, за нея щеше да има някакъв шанс да се освободи. Той нямаше да може да я наблюдава през цялото време. Можеше да се измъкне, да намери някой гарнизон на Токугава и да прати войници, които да спасят приятелките й. Хората му нямаше да останат, след като откриеха, че господарят им си е отишъл; по-скоро щяха да си дадат сметка, че ги е изоставил със заложничките, за да понесат вината за отвличането. Те щяха да избягат, да изоставят Мидори, бебето, Кейшо и госпожа Янагисава, които щяха ида се озоват в безопасност, докато дойдеше помощта.

— Можем да отидем заедно на някое приятно място — продължи Рейко с привидно нетърпение. — Дори не е нужно да казваме на някого.

Кралят дракон я изгледа вцепенен от ужас.

— Не можем да тръгнем, не и преди екзекуцията на Хошина.

— А защо просто не го забравим? Нима отмъщението вече има някакво значение? — настоя Рейко, престорено ласкава. — Отново сме заедно и нищо друго не трябва да ни интересува.

— Дванайсет години чакам Хошина да си получи заслуженото — ръката му в дланите на Рейко бе твърда и непоколебима. — Няма да се откажа от победата си над него дори и заради теб. Няма да имам покой, преди той да престане да мърси този свят!

— Но аз се боя ужасно, че ще си навлечете неприятности — възрази Рейко. — Наказанието на Хошина не струва колкото живота ви. Не мога да понеса мисълта да ви загубя — ридаейки в неподправено отчаяние, тя вдигна ръце и погали страната му. Наболата му брада одраска пръстите й. — Моля ви, отведете ме от тук още сега!

Той се навъси и се отдръпна, избягвайки ласката й.

— Планът ми е сигурен. Няма да има усложнения — непреклонният му тон говореше за убедеността му в успеха на безумния му замисъл. — Ще останем тук, докато науча, че Хошина е изобличен и екзекутиран.

Решението ми е окончателно!

Хирата, Маруме и Фукида изнесоха готовия сал от гората. Залитайки под тежестта му, го оставиха на брега на езерото. Небето бе кобалтовосин купол, осеян с искрящи звезди. Пълната луна блестеше през рехавите, подобни на стелещ се дим облаци. Отраженията на светлините трепкаха по черната водна повърхност. Хладен вятър изтръгваше шепот от гората, в която звучеше приглушеният хор на насекомите. Хирата и другарите му избутаха сала във водата. Бяха затаили дъх от напрежение и никой не отронваше нито дума.

Салът се разлюля върху неспокойната повърхност, но не потъна.

— Слава на божествата — промълви Хирата в трескаво облекчение.

Той и Фукида донесоха греблата и предпазливо изпълзяха върху неустойчивата повърхност на сала. Маруме го избута навътре от брега и след като навлезе достатъчно в езерото, се покатери при тях. Салът поддаде под него и взе да потъва, но останалите бързо се преместиха, за да уравновесят с тежестта си. После започнаха да гребат. Водата заливаше сала, избликваше от празнините между трупите, но въпреки това се държаха на повърхността и сантиметър по сантиметър се приближаваха към отсрещния бряг. Хирата се боеше, че някой случаен плисък от греблата ще достигне до похитителите, предупреждавайки ги, че приближават неканени гости. Въпреки това гребеше и наблюдаваше острова.