Лора Роуланд - Суиши

Дори и да успееше да победи него, след това щеше и да й се наложи да се справи с Ота и с всички останали стражи, които щяха да се опитат да осуетят бягството им.

— Животът ти е в опасност, а аз дори не съм ти дала име. Ох, Рейко сан, ще се приберем ли у дома за кръщаването й? — изплака Мидори, притиснала бебето до гърдите си.

Традицията повеляваше родителите да изчакат до шестия ден след раждането и чак тогава да му изберат име и да отпразнуват идването му на бял свят. Рейко погледна към Мидори и бебето, обзета от странно примирение, сякаш кръвта във вените й се бе превърнала в камък. Потребността й да спаси невинното дете бе по-силна от всички рискове и жертви, свързани с нейния замисъл срещу краля дракон.

— Дотогава ще си бъдеш вкъщи, обещавам ти!

Хирата, Маруме и Фукида продължиха напред, следвайки дъгата, описана от сечището, и видяха още крила на замъка и още стражи на пост. После Хирата зърна една част, в която покривите на постройките бяха срутени, в стените зееха огромни дупки, а самите стаи бяха обрасли с дървета и храсти. Растителността бе плъзнала между разпилени камъни и чакъл в тази част от имението, която изглеждаше превърната в развалини и изоставена, поради което похитителите явно бяха решили изобщо да не я охраняват.

— Нека опитаме там — прошепна Хирата.

Тримата се втурнаха през тясната ивица открито пространство и бързо се шмугнаха в развалините. Промъкваха се през висок буренак, препъвайки се в отломки. Фукида не забеляза една купчина останки, налетя на нея и падна. Маруме го дръпна и му помогна да се изправи на крака. Точно заобикаляха един ъгъл, оформен от две разрушени стени върху открити основи, когато внезапна светлина заслепи Хирата.

Срещу тях крачеше мускулест млад самурай с фенер в ръка. Хирата, Маруме и Фукида се заковаха на място. Самураят ги видя и се вцепени — по очите му разбраха, че е разпознал в тях неканени посетители. Той извади меча си и отвори уста да извика другарите и си. Маруме се хвърли напред с оголен меч и го прониза в гърлото. От раната бликна кръв и върху лицето на жертвата се изписа ужас. Фенерът падна от ръката му, мъжът изхъхри и се строполи мъртъв на земята.

Хирата и детективите се втренчиха в трупа и после един в друг, стъписани от внезапното насилие и от съзнанието, че се бяха отървали на косъм. После Хирата огледа отблизо лицето на мъртвия. Обзе го безпокойство, защото не разпозна мъжа — не беше от самураите на владетеля Ниу. Помисли си, че всъщност нямаше как да познава до един многобройните васали на своя тъст, но изпита нарастващо съмнение, че даймио бе виновникът за похищението.

— Трябва да скрием трупа — прошепна Фукида. Преди Хирата или Маруме да успеят да помръднат, някой наблизо извика:

— Какъв беше този шум? Ибе сан, там ли си?

Към Хирата и другарите му се устремиха бързи стъпки. Те се дръпнаха от трупа и се втурнаха към прикритието на порутената постройка. Скриха се зад една стена и надникнаха иззад ъгъла. Видяха друг самурай, който коленичи при трупа.

— Ибе сан! Какво се е случило? — възкликна той, поднасяйки фенера си до безжизненото лице на другаря си, и се огледа боязливо наоколо.

Хирата не познаваше и него. Изведнъж самураят хукна обратно, крещейки:

— Ибе е убит! Някой се е промъкнал на острова!

Нощта оживя, внезапно изпълнена с гласове и движение. Откъм замъка заприиждаха въоръжени и мъже. Хирата застина ужасен. Почувства напрежението на стоящите до него Маруме и Фукида — техните най-големи страхове бяха станали реалност.

— Какво ще правим сега? — обади се Маруме.

Похитителите вдигнаха тревога и в нощта отекнаха резки викове.

— Ще бягаме — отвърна Хирата.

Те хукнаха навън от развалините, прекосиха сечището и потънаха в гората. Припламваха факли, неясни фигури се устремиха към тях. Тримата криволичеха между дърветата, мушкаха се приведени в гъсталака, за да избегнат преследвачите си, които ставаха все повече.

На Хирата му се щеше да се бе подчинил на заповедите на Сано, вместо да опитва сам да освободи заложничките. Ако бе изпълнил дълга си, досега щеше да е пристигнал в Едо и вече да е докладвал за местонахождението на похитителите. Сано най-вероятно щеше да е изпратил целия детективски корпус, за да спаси жените. Но вместо това Хирата бягаше, за да спаси живота си, и по никакъв начин не бе в състояние да помогне на Мидори. Ако похитителите ги хванеха, нямаше да има кой да съобщи на Сано къде са жените. Хирата горчиво съжали за избора си.