Лора Роуланд - Суиши

Бяха тръгнали привечер предишния ден, бяха пътували цяла нощ без прекъсване, а едва бяха минали Ойсо 22 22 Днес известно курортно градче между Атами и Йокосуки — Б.р. , който се намираше на половината път.

Движението извън Едо, както и стръмните отрязъци от пътя покрай морето ги бяха забавили, макар че авторитетът на дворцовия управител им бе помогнал да преминат по-бързо през проверки и контролно-пропускателни пунктове. Ако яздеха по-бързо, щяха да изтощят конете, а селските конюшни не разполагаха с достатъчно отпочинали коне за отдаване под наем. Двайсетте малки дървени лодки, купени за превозване на войниците, оръжията и мунициите до острова, окончателно изключваха възможността за скоростно придвижване.

През по-ранната част от пътуването бяха превозвали лодките с волски коли, които бяха изоставили в един момент, защото нямаше как да ги прекарат през реките. Сега воини пешаци носеха лодките над главите си. Политиката на Токугава, която забраняваше мостове по главните междуградски пътища с цел ограничаване на движението на военна сила и предотвратяване на евентуални бунтове, сега представляваше сериозна пречка за спасителната мисия. С такава скорост отрядът щеше да стигне до острова едва на следващия ден. Сано се опасяваше, че закъснението щеше да струва живота на жените заложнички. Само ако бе разкрил по-рано самоличността и местонахождението на краля дракон или пък ако Хирата бе донесъл нужната информация! Той се питаше какво ли бе станало с Хирата, Маруме и Фукида.

Внезапно на фона на тътена на гръмотевиците той долови нечии викове. Шествието забави ход и после спря.

— Защо спираме? — попита той детектив Иноуе, който яздеше до него.

Иноуе присви очи в проливния дъжд.

— Изглежда, там нещо е препречило пътя.

Сано се изправи на стремената, надничайки нетърпеливо над войниците на Янагисава, и видя флагове с герба на Токугава.

— Армията — съобщи той. — Настигнахме изпратената от шогуна войска.

Той беше доволен, че войниците не бяха стигнали Изу и че двамата с Янагисава щяха да предотвратят заплануваната обсада на краля дракон. Но шествието продължаваше да стои намясто. Сред войниците и шествието настана смут, прозвучаха гневни гласове; по редиците мина ропот, разнесоха се възклицания на недоумение. Нетърпелив да научи причината за забавянето, Сано излезе с коня си от колоната и се насочи към челото на шествието. Там завари Янагисава възседнал черен жребец и облечен в подгизнали от дъжд одежди, който се бе изправил срещу набит самурай на кон, с шлем със златни рога. Сано разпозна в самурая генерал Исогай, върховен командващ армията на Токугава.

— Аз поемам ръководството на спасителната акция — изкрещя дворцовият управител и махна към армията, наброяваща няколко хиляди войници, които чакаха на пътя пред него и генерал Исогай. — Дайте им команда за връщане. Вървете си вкъщи!

— Невъзможно! — отвърна рязко генералът. — Шогунът ни изпрати да спасим майка му и аз възнамерявам да изпълня дълга си.

— Ще направите каквото ви казвам, или по-късно ще съжалявате — заяви Янагисава.

Генерал Исогай се изсмя презрително.

— Не приемам заповеди от вас. А в случай че не сте забелязали, заплахите ви вече нямат особена тежест — той препусна към челото на колоната и извика: — Продължавайте напред!

Войската пое нататък по пътя. Янагисава се втренчи след колоната в безсилен гняв. Сано не можеше да повярва, че някой си бе позволил да се отнесе тъй безпардонно с дворцовия управител, и с изненада си даде сметка, че Янагисава явно бе загубил голяма част от властта си. Осъзна, че похищението бе предизвикало неочаквани реакции, вестта за които на този етап все още не се бе разпространила извън висшия ешелон на бакуфу.

В следващия миг Янагисава изкрещя на войниците си:

— Изпреварете войската!

Хората му се втурнаха напред и подминаха Сано. Препускащи коне го изблъскаха, докато накрая той се озова пред собствения си корпус от детективи и се присъедини към лудото преследване. Войниците се носеха нагоре по баира покрай войската на шогуна и се вклиняваха в редиците им. На места избухваха свади. Ескадронът на Янагисава успя да се измъкне от главната група и се понесе напред. Сано и детективите му събаряха войници от конете им, отблъскваха ръцете, които се опитваха да ги задържат, прочистваха пътя за хората, носещи лодките, и следваха Янагисава. Светкавица проряза нащърбената сребърна ивица на хоризонта; гръмотевица разтърси земята. Откъм войската се носеха свирепи викове, но колкото и да се стараеха да ги догонят, хората на генерал Исогай взеха да изостават. Сано и Янагисава се носеха устремно напред, докато стигнаха брега на река Сакава. От проливния дъжд реката бе придошла и се бе превърнала в бушуващ порой, който заливаше каменните диги. Опасни бързеи се простираха, докъдето стигаше погледът и в двете посоки. Лодкарите, които обикновено прекарваха пътниците до отсрещния бряг, бяха изчезнали.