Лора Роуланд - Суиши

— Изящна — промълви кралят дракон, прокарвайки пръсти по гърба й, надолу към ханша.

Неволно стягайки се, Рейко трепна и се подготви да понесе насилието, което я изпълваше с ужас от мига, в който бе видяла този човек. Гърлото й се сви така, че тя почти се задави.

Кралят дракон отдръпна ръката си.

— Иди и се измий — нареди й той с тих глас. — На рафта има сапун и кофа. Извини ме.

Рейко чу как той напусна помещението. Страхът й намаля, макар й незначително. По някаква причина той постоянно стигаше до състоянието, в което бе готов да я обладае, след което се оттегляше, но това можеше да бъде последната отсрочка, преди да се поддадеше на лъстта си. Забеляза, че бе взел дрехите й. Щеше да избяга и чисто гола, ако не бяха стражите, които чуваше отвън, както и пленените й приятелки. Рейко напълни кофата от коритото с вода, което миришеше на езерото. Изля водата върху себе си, после изтърка тялото си и косата си с платнената кесия със сапун от оризови трици. Въпреки обстоятелствата почувства искрено облекчение да се измие след толкова дни без баня. Изплакна се и после се потопи във ваната.

Кралят дракон се появи на вратата. Носеше в ръка платнен вързоп.

— Ето кърпи да се избършеш и чисти дрехи да се преоблечеш — каза той.

— Благодаря — промълви Рейко, треперейки в хладната вода, докато той се взираше в тялото й под повърхността.

— Харесва ли ти новото помещение? — попита той.

— Да, много — плъзгащите се врати и дървените прегради бяха солидни и добре залостени с отвесни колове, минаващи през резетата и пода отвън; но Рейко бе установила, че дървените пречки на прозореца бяха прогнили и чупливи.

— Мисля си за онова, което ми каза по-рано — клекнал при ръба на ваната, кралят дракон говореше с тих заговорнически тон. — Оттук нататък, когато не си с мен, ще те пази единствено Ота, на когото имам пълно доверие. Останалите няма да те приближават.

— Искрени благодарности — каза Рейко, радостна, че бе намалил бдителността към нея. — Сега се чувствам много по-защитена.

Кралят дракон кимна разсеяно, наблюдавайки я.

— Изглежда ти е студено. По-добре излизай.

Той отстъпи от ваната и зачака. Рейко се извърна от него, след като се изправи и излезе от водата. Бързо се избърса и облече дрехите, които й бе донесъл — бяла долна роба и копринено кимоно на бели цветя. Завърза синьо-зеления пояс, като се питаше откъде ли се бе сдобил с женски дрехи. Докато сресваше мокрите си коси с пръсти, цветята върху кимоното, привлякоха погледа й. Бяха анемони.

Дрехите, които кралят дракон й бе дал, бяха принадлежали на мъртвата му любима. Рейко се смрази, когато си даде сметка, че той вероятно ги бе пазил през тези дванайсет години, откакто Анемона бе умряла. Долови по робата застоял дъх на парфюм и мирис на тяло — явно не бяха прани, откакто Анемона ги бе носила за последен път. Рейко си представи как кралят дракон гали дрехите, вдъхва мириса им и се възбужда. Осъзна, че като я обличаше по този начин, той поддържаше илюзията, че тя е въплъщение на Анемона. Отвратена, Рейко се обърна с лице към него.

Странните му черти се озариха от възхищение. Той произнесе напевно:

— Бледият двойник на твоя дух напусна своето безжизнено тяло. Ти се рееше в омаен сън надолу към безкрайни дълбини, през водни канали, към двореца, където се събрахме отново — той я докосна по мокрите коси. — Ела, трябва да ти покажа нещо.

Той я отведе горе в стаята си и зад плъзгащата се преграда. Там, в друга, по-малка стая Рейко видя източника на мириса на тамян, с който бе пропит дворецът и който обгръщаше краля дракон. В месингова купичка върху метално ковчеже димяха кафяви пръчици. До тях около нарисуван цветен портрет на млада жена горяха свещи.

— Това си ти в най-прекрасните си години, Анемона — каза й кралят дракон. — Сега си тъй красива, както тогава.

Рейко откри бегла прилика между себе си и образа на стилизирания портрет.

— Пазя погребалния ти олтар от деня на смъртта ти — продължи той. — Моята вярност те съживи.

Рейко се огледа из стаята и видя завивките му, навити в един ъгъл. Това бе мрачно доказателство, че той спеше до олтара и боготвореше мъртвата.

— Коя е била тя? — попита тя, тласкана от любопитство да изложи на риск тази игра, в която й бе отредена ролята на Анемона.

Кралят дракон се втренчи в портрета:

— Моята майка.

— Вашата майка? — попита изненадана Рейко, тъй като поведението му към нея най-малкото не бе синовно. — Но аз мислех, че…