Лора Роуланд - Суиши

— Какво стърчите там, някой да донесе кинжал и да пререже пъпната връв! — нареди им Кейшо.

Един от стражите се подчини, след което той и другарите му си тръгнаха. Кейшо положи детето на гръдта на Мидори. Тя го гушна и то започна да бозае.

— Толкова е красива! — възкликна тихо Мидори.

В очите на Рейко напираха сълзи, докато двете с госпожа Янагисава се усмихваха.

Споделеното чудо на появилия се нов живот повдигна потиснатия им дух; нова надежда за бъдещето свали плащаницата на страха, нещастието и опасността, която ги обгръщаше. Но лицето на Мидори се сгърчи и тя се разрида безутешно.

— Какво има? — попита озадачена Рейко.

— Така ми се иска Хирата сан да можеше да види дъщеря си — изплака Мидори. — Може никога да не се случи!

Грубата реалност смаза радостта им. Рейко, госпожа Янагисава и Кейшо сведоха глава, без да могат да погледнат невинното дете, което се бе появило на бял свят в смъртна опасност. Дори докато си мислеше за намиращите се наблизо лодки, Рейко беше наясно, че оттук нататък бягството им щеше да бъде по-трудно от всякога заради крехкото новородено. И тъй като не можеше да разчита на когото и да било да ги спаси, преди да пострадат, животът им зависеше от това, дали щеше да съумее да изиграе краля дракон достатъчно хитро, че да ги освободи.

— Ваше превъзходителство, носим добри новини — обяви тържествено дворцовият управител Янагисава. Той и Сано коленичиха пред подиума в приемната зала и се поклониха на шогуна. — Намерихме доказателства, че кралят дракон е Даношин Минору. Освен това установихме местонахождението на един негов имот. Имаме основание да смятаме, че там държи затворена вашата майка.

— Твърде късно! — заяви ликуващо шогунът. Обикновено бледите му страни сега бяха поруменели, а в очите му проблясваха необичайни искрици. — Аз вече… ъ-ъ… знам! — и като заподскача в кратък танц на победата, той заяви: — Кралят дракон е отвел майка ми в някакъв замък на остров насред езеро на полуостров Изу!

Сано се дръпна назад, изненадан, че чува от устата на шогуна онова, което те двамата с Янагисава току-що бяха открили на картата от архива. Усети как зяпва от недоумение и смръщва вежди. Хвърли кос поглед към Янагисава и установи, че той реагира по същия начин.

— Как разбрахте? — за първи път през живота си напълно слисан, Янагисава се втренчи в шогуна.

— Прислужничката Суйрен дойде в съзнание — отвърна шогунът. — Аз… ъ-ъ… говорих с нея — той се изкиска доволно на смущението, обзело Янагисава и Сано; помощникът му с мъка потискаше усмивката си. — Тя ми каза, че е чула… ъ-ъ… похитителите да споменават накъде поемат.

Сано и Янагисава си размениха изпълнени с удивление погледи. Сано не бе допускал, че господарят му можеше изобщо да прояви подобна инициатива. Освен това на практика той се бе простил с надеждата да научи нещо от Суйрен, а в крайна сметка се бе оказало, че тя притежава изключително важна информация, което просто не беше за вярване.

— Е… — започна Янагисава, възвръщайки самоувереността си. — Сега, след като всички знаем кой е кралят дракон и къде се намира, умолявам ваше превъзходителство да ми позволи да поведа войниците си на операция за спасяването на господарката Кейшо.

— Отново си закъснял! — шогунът отправи ликуващ поглед към Сано и Янагисава. — Аз вече изпратих войска. В този момент вече препускат към Изу.

Сега удивлението на Сано премина в ужас. Имаше и друга причина, поради която той не желаеше армията да се намесва, освен че кралят дракон бе заплашил да убие заложничките, ако бъдат преследвани. Воините на Токугава умееха добре да поддържат реда, защото самият им брой всяваше страх сред обществото; биваше ги и, общо взето, срещу смутителите на реда по улиците, но повечето от тях нямаха боен опит. Командирите им бяха издавали заповеди по време на битка единствено на тренировъчния терен за бойни изкуства. Сано нямаше доверие във войниците за мисия, която изискваше висши бойни умения или стратегия. Стигнеха ли до Изу, те изобщо нямаше да си направят труда да преговарят за свободата на заложничките, а просто щяха да опустошат острова. Дори и при значително числено превъзходство на щурмуващите наемниците от „Черния лотос“ бяха способни да убият достатъчно войници на Токугава и да забавят поражението си, докато Даношин убиеше господарката Кейшо, госпожа Янагисава, Мидори и Рейко. Имаше само един начин да се предотврати това бедствие.