Лора Роуланд - Суиши

— Заседанието се… ъ-ъ… закрива — обяви той. Скачайки от подиума, той посочи към главните си помощници и доктор Китано.

— Елате с мен!

— Къде отивате, ваше превъзходителство? — попита Уемори, видимо слисан.

— До… ъ-ъ… лечебницата, да разпитам Суйрен!

И под озадачените погледи на присъстващите шогунът напусна залата с достолепна походка. Обладан от справедливо негодувание, той пое навън от двореца, прекоси прилежащите площи, премина през куп ограждения и закрити проходи, за да се озове най-накрая на прага на лечебницата. Там внезапна тревога спря него и свитата му при светилището пред ниската постройка със сламен покрив. Лечебницата бе обитавана от духове на болести и несъмнено бе осквернена от смъртта, която неизменно сполетяваше част от обитателите й. Шогунът, чието здраве бе деликатно, почувства, че му се завива свят и му призлява още при мисълта да се озове вътре. Но бе длъжен да влезе заради майка си.

Той извади изпод пояса си чиста бяла кърпа и я завърза върху долната част на лицето си, за да не позволи лошите духове и мръсотията да проникнат в носа или в устата му.

— Да… ъ-ъ… влизаме — каза той.

Главният му прислужник отвори вратата на лечебницата, влезе първи и обяви:

— Негово превъзходителство шогунът е тук!

Препъвайки се, шогунът се озова в помещението и видя лекари и помощници да се взират в него, изумени от появата му на това място, където кракът му до този момент не бе стъпвал. Те паднаха на колене и се поклониха. Шогунът се приближи до жената, която лежеше на леглото.

— Ти сигурно си… ъ-ъ… Суйрен — каза той.

Клекна на известно разстояние от нея, защото бе разпознал знаците на смъртта по немощното й тяло и болезнения й вид. Тя се втренчи в него с благоговение.

— Присъствието ви тук за мен е чест, ваше превъзходителство — прошепна тя с тих пресеклив глас.

Заобиколен от свитата си и под погледите на присъстващите лекари, шогунът се почувства притеснен и несигурен, защото никога досега не бе разпитвал очевидец на престъпление.

— Помниш ли как те… ъ-ъ… раниха? — събра смелост да започне той.

Суйрен кимна немощно.

— Някакви мъже ни нападнаха на пътя. Убиха войниците и прислугата. Отвлякоха господарката Кейшо — сълзи напълниха очите й.

„Поне не си е загубила паметта“, помисли си шогунът. Можеше да не се окаже чак толкова трудно да се справи.

— Искам да ми разкажеш какво точно се случи по време на… ъ-ъ… нападението — каза той.

Прислужничката разказа с мъка историята за безжалостното клане и неописуемия ужас. Думите й често секваха, прекъсвани от ридания или мигове на мълчание, в което събираше сили да продължи.

— Измъкнаха ме от паланкина. Един от мъжете ме промуши. Аз паднах и вероятно съм си ударила главата, защото изгубих съзнание. Когато дойдох на себе си, лежах в локва кръв. Навсякъде около мен земята бе осеяна с трупове. Видях мъжете да изпразват сандъците. Господарката Кейшо, госпожа Янагисава, госпожа Рейко и Мидори лежаха на пътя. Изглеждаха така, сякаш бяха заспали. Мъжете ги сложиха в сандъците.

Щом си представи как са се отнасяли с майка му като с товар, Токугава Цунайоши се задъха от негодувание.

— Опитах се да пропълзя до мъжете и да ги спра, но бях твърде слаба — ридания разтърсиха Суйрен. Как ми се ще да можех да спася господарката Кейшо!

— Сега имаш… ъ-ъ… възможност да ми помогнеш аз да я спася. Онези мъже казаха ли нещо, което да… ъ-ъ… подсказва къде възнамеряват да отведат майка ми?

Немощ покри чертите на Суйрен като воал. Гласът й премина в едва разбираем шепот:

— Скараха се за нещо. Някои се оплакваха… Сандъците били твърде тежки да ги носят през целия път до… — последната дума прозвуча като придихание.

— Изу! — опита се да отгатне името шогунът. — Отивали са към Изу!

Зад кърпата, покриваща долната част на лицето му, той се усмихна победоносно, защото бе установил нещо, което Янагисава и Сано не бяха успели да научат.

— Главатарят им… каза на някакви други да наемат носачи, за да им помогнат за сандъците — добави Суйрен. — Те попитаха как… как да намерят мястото, където всички ще се срещнат отново… — Суйрен млъкна, сякаш заслушана в някакво ехо от миналото — … на главния път южно от Изу… на запад, на кръстовището при светилището на Изо… езеро със замък на някакъв остров…

Такава радост заля шогуна, че той се засмя сподавено и плесна с ръце. Сега вече знаеше точно къде да открие майка си! Нямаше търпение да види лицата на Сано и Янагисава, когато им кажеше.