Лора Роуланд - Суиши

— Умолявам ваше превъзходителство да ми позволи да се присъединя към операцията на Изу — каза Сано.

— Аз също — добави Янагисава и Сано видя, че и той бе наясно, че шогунът излагаше на риск оцеляването на заложничките. Освен това Сано смяташе, че дворцовият управител все още желаеше да бъде герой, както и да си възвърнеше благоволението на господаря.

— Защо? — попита шогунът със скрита злоба. Войската може… ъ-ъ… да се справи чудесно и без вас. По-добре си стойте… ъ-ъ… тук и се заемете със задълженията си, които… ъ-ъ… напоследък сте занемарили. Сано сан, нямате ли престъпления, които да разследвате? Освен това, Янагисава сан, вече се уморих да… ъ-ъ… управлявам страната сам. Бих могъл да се възползвам от помощта ти.

Сано и Янагисава се спогледаха и се разбраха без думи, че непременно трябваше да стигнат до Изу, иначе горко на всички!

— Моля, позволете да ви поздравим за находчивите и навременни действия, ваше превъзходителство — започна Янагисава.

Шогунът се накипри доволен, а Сано продължи:

— При все това налага се да изразим известни опасения във връзка със стратегията ви.

— А? — триумфът, обзел шогуна, отстъпи място на съмнението в правилността на действията му.

— Войската не е обучена да действа в подобна сложна ситуация.

— А командирите нямат никаква информация за Даношин — добави Сано.

— Те няма да бъдат подготвени за твърдата му решимост да отмъсти на полицейския началник Хошина или да пожертва живота си за своята кауза — каза Янагисава.

— Обсадата ще накара Даношин да убие майка ви, преди войската да я спаси — поясни Сано.

Шогунът се втренчи ужасен в Сано и Янагисава. Сгърчи се подобно на хвърчило при внезапно безветрие.

— Не бях помислил за това — измърмори той и се свлече на колене, стиснал главата си с две ръце. — Какво направих! — в гласа му прозвуча паника: — Нима моята привързаност е обрекла майка ми на смърт?

Помощниците отвърнаха очи, за да не гледат окаяното му състояние. Макар че Сано изпитваше съжаление към шогуна, чийто порив за независими действия го бе подвел, а и не обичаше да проявява грубост и неуважение към своя господар, нямаше време да го щади.

— Все още не е късно да поправите грешката си — каза Сано. — Само ни изпратете в Изу.

— Ще пристигнем там преди войската и ще предотвратим всякакви действия, които биха могли да застрашат господарката Кейшо — добави Янагисава.

— Ще я доведем у дома невредима — „А с нея и Рейко, и Мидори“ — помисли си Сано.

Притиснат от необходимостта да се действа незабавно, шогунът извика:

— Да, точно така! Какво чакате още? — и махна с ръце, припряно отпращайки Сано и Янагисава. — Тръгвайте!

Докато излизаше от залата редом с Янагисава, Сано хвърли поглед през рамо и видя шогуна, който се бе проснал на подиума заровил лице в шепите си, да окайва собствената си привързаност.

Кралят дракон огледа Рейко със строго неодобрение.

— Имаш кръв по дрехите си — отбеляза той. Беше пратил за пореден път да я доведат от помещението, където Кейшо и госпожа Янагисава къпеха бебето, а Мидори спеше. Рейко предположи, че я вика в покоите си, за да я накара да удовлетвори страстта, която бе възбудила у него по-рано. В усилие да събере кураж за поредния си опит да го надхитри и да потисне страха си тя сведе поглед към полите на кимоното си и кървавите петна от раждането на бебето.

— Трябва да се измиеш — каза кралят дракон. — Ела с мен.

Той отведе Рейко на долния етаж, в една стая, пропита с миризма на гнило, в която имаше вана, закрепена в застлан с дървени летви под. По закритите с дървени решетки прозорци се виеха лози и добавяха неясен зеленикав нюанс на вечерната светлина. Дъсчените стени бяха осеяни с мухъл.

— Свали си дрехите — нареди кралят дракон. Рейко се ужаси при самата мисъл за това, но си даде сметка, че ако го ядосаше, можеше да я нарани. А не му ли покажеше готовността си да се подчини, никога нямаше да преодолее недоверието му и планът й да спаси себе си и приятелките си щеше да претърпи пълен провал. Тя се обърна с гръб към него, развърза пояса си и свали горното си кимоно.

Той не каза нито дума, но Рейко долови как дишането му стана по-отривисто. Тя с неохота съблече бялата си долна роба и остана гола в обсега на осезателната му похот. Плътта й настръхна, мускулите й се сковаха; духът й се сгърчи само при мисълта за Сано, заля я възмущение, че този мъж виждаше онова, което по право можеше да съзерцава единствено съпругът й.