Лора Роуланд - Суиши

— Че е била моя любовница? — кралят дракон се усмихна на реакцията й. — Наистина беше такава — сега той вече не й говореше като на Анемона, а като на непознатата, в която според него се бе превъплътил духът на Анемона. — Ние бяхме много по-близки, отколкото е обичайно за майка и син.

Бе влязъл в плътски отношения със собствената си майка! Рейко млъкна слисана. Спомни си как кралят дракон й бе разказал за съня си, в който Анемона го бе обучавала на калиграфия. Образът на тази сцена в съзнанието й претърпя внезапна промяна. Вместо двойка възрастни, отдадени с наслада на любовна игра, Рейко видя майка, галеща своя син юноша, въвличайки го в забранен секс. А сега синът, превърнал се в този озлобен измъчен мъж, искаше да пресъздаде — противното си минало с нея. Силата на неговата извратеност и безумие я ужаси.

— Анемона е единствената жена, която съм обичал — заяви кралят дракон, без да обръща внимание на смущението й. — Не се ожених, защото не можах да я забравя.

„Ето защо няма деца и обвинява за това Анемона“, помисли си Рейко.

Болезнена усмивка изкриви лицето на краля дракон.

— Но тя не бе толкова вярна, колкото аз. Дари с любовта си друг.

Това обясняваше гнева, който бе излял върху Рейко, наричайки я уличница.

— Но не мога да обвинявам само нея — добави той. — Жените са слаби и уязвими за мошеници, склонни на прелъстяване. Когато онзи мъж се появи, тя нямаше сили да му устои.

Рейко слушаше, заинтригувана и ужасена, но сигурна, че останалата част от историята на краля дракон не може да надхвърли досегашното му разкритие.

— Този мъж първо бе любовник на баща ми — продължи кралят дракон. — Той обаче не се задоволи само с едно завоевание в нашето семейство. Идваше на посещение при баща ми, но скришом хвърляше прелъстителни погледи към Анемона. Правеше й комплименти. А когато им сервираше чай, докосваше ръката й, докато поемаше купичката, и я гледаше настоятелно в очите. Баща ми не забелязваше, но аз го виждах — върху лицето на краля дракон се изписа ненавист. — Виждах как този човек се опитваше да спечели чувствата на Анемона. Виждах как тя се изчервяваше и се усмихваше. Виждах как след време тайно го превеждаше през градината посред нощ и се любеше с него в лятната ни къща…

„Тя е подценила краля дракон“, помисли си Рейко, обзета от нов шок, че историята включваше разнопосочен любовен триъгълник, както и кръвосмешение.

— Анемона се подлъга по страстта на този човек, но аз знаех, че не е искрен. Опитах се да й кажа, че си играе с нея, за да удовлетвори собствената си суета. Предупреждавах я, че връзката им ще завърши зле. Но Анемона не щеше и да чуе. Никога повече не си легнахме заедно, тя ме изостави заради него — стиснал юмруци, кралят дракон избухна в негодувание: — Напусна ме, мен, собствения й син, който я обичаше така, както този човек никога не би могъл!

— Какво се случи с Анемона? — попита Рейко, убедена, че тези събития по някакъв начин бяха довели до печалния край на жената.

— Баща ми научи за връзката между своята съпруга и любовника си — отвърна кралят дракон с глас, дрезгав от усилието да овладее емоциите си. — Една вечер той изведе Анемона в езерото Бива с излетната лодка. Удави я и после се самоуби.

Рейко едва сподави възклицанието си на ужас.

— Онзи човек не само открадна моята любима — каза кралят дракон, — той стана причина за смъртта й, както и за смъртта на баща ми — омраза изкриви чертите му. — Той съсипа семейството ми.

Рейко изпита неочаквана жалост към краля дракон, измъчван от спомените си, пленник на собствените си терзания. След известно мълчание той добави:

— Ако не беше Хошина, майка ми щеше да е още жива. Анемона и аз щяхме да бъдем заедно.

Познатото име стресна Рейко.

— Значи любовникът на Анемона е бил Хошина сан? Искате да кажете полицейския началник на Едо?

— Да — отвърна кралят дракон. От него се излъчваше ожесточеност, струеше подобно на отрова от порите му. — Хошина не понесе никакво наказание въпреки ролята си в смъртта на Анемона. Всички обвиняваха нея, защото тя бе прелюбодейката, заслужила да умре, както и баща ми, защото я бе убил. Хошина не само че се измъкна невредим… Той постигна благоденствие.

Кралят дракон изскърца със зъби, обладан от ярост. Рейко се удиви, че Хошина — човек, когото познаваше, бе мъжът, застанал между краля дракон и Анемона, бе ги лишил от принадлежността им един на друг и дори бе станал причина тя да изгуби живота си.