Лора Роуланд - Суиши

— Направи ми… ъ-ъ… голяма услуга — каза той и в неочакван порив се приведе да потупа Суйрен по главата. — Ще те възнаградя… ъ-ъ… с каквото поискаш.

Суйрен затвори очи и въздъхна, изчерпана от усилието да говори.

— Искам само господарката Кейшо да си дойде у дома — изрече тя едва чуто. — Тогава вече ще мога да умра щастлива.

Шогунът със закъснение си спомни за опасността от болести и омърсяване. Бързо напусна лечебницата, следван от свитата си. Навън махна кърпата от лицето си, избърса в нея ръцете си и се помоли здравето му да не пострада. Но в същото време бе горд, че бе разговарял със Суйрен, и тази негова инициатива бе усилила апетита му за още приключения. Омръзнало му бе да чака другите да действат от негово име, до гуша му бе дошло от какви ли не сложни стратегии за откриването на краля дракон. Причините за забавянето изчезнаха от главата му, както и обичайната му нерешителност. Този път Токугава Цунайоши знаеше точно какво щеше да бъде следващото му действие.

Двама пазачи свлякоха Мидори надолу по стълбата на кулата и я пренесоха на носилка през гората. След тях други пазачи съпроводиха Рейко, госпожа Янагисава и Кейшо през дъжда и ги заключиха в едно от крилата на главния дворец. Помещението бе запуснато и пропито с мирис на влага и мухъл, който бе обезцветил голите стени, но вътре имаше прокъсани възглавници, оръфани сламени постелки, достатъчно завивки за всички жени, леген с топла вода и купчина парцали. Покривът беше здрав и не пропускаше дъжд.

Докато помагаше на останалите да настанят Мидори на един футон, Рейко шепнешком произнесе молитва на благодарност за решението на краля дракон да ги премести. Тя погледна навън през защитените с решетки прозорци към сивото бурно езеро, което се виждаше между дърветата. Тук на ниското и по-близо до лодките свободата ги зовеше. Но замисълът за бягство сега трябваше да почака.

С всяка нова контракция болката ставаше по-силна и Мидори крещеше, гърчеше се и се обливаше в сълзи. После се надигаше, дишаше тежко, напъваше се, стенеше отново и отново, след което се отпускаше изнемощяла на леглото.

— Толкова боли! — изплака тя. Очите й бяха пълни със сълзи и ужас. — Не мога повече!

— Успокой се — говореше й утешително Рейко, докато натискаше силовите точки по гръбначния й стълб. Но облекчението щеше да дойде само с раждането на бебето. Тя сподави страха си, че Мидори може да не издържи на болката. — Скоро ще свърши.

Госпожа Янагисава седеше безпомощно и кършеше ръце. Кейшо надничаше между свитите крака на Мидори и в един момент извика:

— Вижте! Бебето се показа!

Рейко видя малка обла част от главата на детето, покрита с мъхеста черна коса и слузеста течност.

— Напъвай! — подкани тя Мидори.

Но контракциите на Мидори бяха отслабнали, а продължителните болки я бяха изтощили. Тя се напрегна, но твърде немощно.

— Няма да излезе! — извиси тя глас в истерия. — Заклещило се е!

— Опитай по-силно! — помоли я Рейко.

— Не мога! — Мидори се разрида и се замята диво. — Ще умра! О, не, не!

— О, милостиви Буда! — възкликна Кейшо с гримаса на раздразнение.

Тя замахна и зашлеви Мидори по бузата. От удара Мидори млъкна внезапно и се втренчи в Кейшо. Дишаше тежко, а в погледа й се четяха изумление и обида.

— Ще родиш това бебе, искаш или не — заяви й Кейшо. — Престани с глупашкото си вайкане. Покажи малко кураж — после коленичи при Мидори и хвана ръцете й. — Сега напъвай!

Този път Кейшо бе използвала властта си за добро. Мидори пое дълбоко въздух. Вкопчена в ръцете на Кейшо като ездач, опитващ се да направлява с юздите галопиращ кон, тя се приведе напред. Напъна тъй здраво, че цялото й лице почервеня и от гърлото й се изтръгна див рев.

— Добре! — отбеляза Кейшо. — Дай още веднъж!

Мидори се вкопчи, напъна и изкрещя. Рейко не можеше да повярва, че Кейшо бе превъзмогнала собствената си избухливост и бе вдъхнала на Мидори волята да се справи. Този път Мидори се напъна с цялата си сила и изкрещя победоносно и с облекчение. Бебето се плъзна навън. Прозрачната му кожа бе оцапана с кървава слуз, нашарена с плетеница от сини вени, а очите му бяха затворени. Кейшо, Рейко и госпожа Янагисава възкликнаха радостно. Мидори остана да лежи задъхана и изнемощяла, а Кейшо вдигна бебето и каза:

— Виж, имаш си момиченце!

Бебето отвори уста, изплака силно и размаха ръчички. Мидори впери поглед в дъщеря си с благоговейна любов. Рейко със закъснение забеляза трима пазачи, които стояха при отворената врата и наблюдаваха сцената със зяпнали уста.