Лора Роуланд - Цуамоно

Рейко си спомни сцената между Кохейджи и Окицу, на която бе станала свидетел предишната вечер и която почти я беше убедила, че или извършителят бе един от тях, или бяха действали заедно. Имаше чувството, че подозрението й е като топка, подскачаща от един човек към друг. При кого ли щеше да спре в крайна сметка?

В двора на имението на главния старейшина Макино се сипеха ледени дъждовни капки и барабаняха по покривите на околните постройки. Сано кимна за поздрав на един от детективите, когото бе натоварил със задачата да наблюдават имението, и го попита:

— Излизаха ли снощи вдовицата или наложницата на главния старейшина Макино?

— Да. Излязоха поотделно, в паланкини, около часа на глигана.

Сано вдигна поглед към Ибе и Отани, които стояха наблизо с войниците си, и към детективите Маруме и Фукида — единствените, които му бяха позволили да вземе със себе си.

— Това е доказателство, че и двете са имали възможност да убият Дакуемон — обади се Отани.

— Заради сина си ще е най-добре да откриеш повече доказателства, че са го извършили — намеси се Ибе, чиито остри черти издаваха студенината и зложелателството, които изпитваше към Сано.

— Ами актьорът и главният васал на Макино? — обърна се Сано към детектива.

— Предупреждавам те! — намеси се Отани.

— И двамата излязоха преди жените — отвърна детективът. — Кохейджи все още не се е върнал. Тамура се прибра след полунощ и преди малко излезе отново.

— Забрави, че си чул това — нареди Ибе. — Съсредоточи се върху жените, ако не искаш да си навлечеш неприятности.

Силен гняв изпълни Сано, задето копоите му нареждаха как да води разследването, но образът на Масахиро, обграден от главорезите им, го накара да сподави язвителния си отговор. Копнееше да разпита детектива за новини от Рейко, но не можеше да го стори в присъствието на Отани и Ибе. Наложи си да пропъди мислите за съпругата и сина си — и двамата изложени на опасност — и да се съсредоточи върху непосредствената задача.

— Къде са Агемаки и Окицу? — обърна се той към детектива.

— Излязоха заедно рано сутринта. Още не са се върнали.

— Сигурен съм, че ще намериш с какво да си запълниш времето, докато се върнат — обади се Ибе.

— Защо не претърсиш отново стаите им? — предложи Отани.

Двамата с Ибе придружиха Сано до личните помещения на жените, осуетявайки намерението му да се измъкне незабелязано и да потърси Рейко или да разгледа мястото, където бе извършено убийството на Дакуемон. Войниците ги последваха, обградили детективите Маруме и Фукида. Сано и детективите претърсиха първо разхвърляната стая на Окицу. Отани и Ибе излязоха, но войниците им останаха. В случай че Окицу бе убила Дакуемон, Сано не откри никакъв знак за това и премина в блестящата от чистота стая на Агемаки. Тъкмо бе приключил поредното безплодно претърсване, когато Ибе и Отани нахлуха в стаята. Ибе влачеше наложницата; Отани водеше вдовицата. Окицу хленчеше уплашено, докато Агемаки изглеждаше напълно спокойна.

— Ето ги — рече Ибе. — Избери си една.

Сано хвърли поглед към няколкото прислужници, които плахо се навъртаха пред вратата. Рейко не беше сред тях.

— Заведете Окицу в стаята й — нареди Сано. — Първо ще разпитам Агемаки.

Войниците отведоха Окицу. С грубо движение Ибе принуди вдовицата да коленичи на пода пред паравана, украсен с позлатени птици. Двамата с Отани застанаха от двете й страни, а войниците им се наредиха около тях. Сано си даде сметка, че се опитваха да сплашат жената, но замисълът им се провали. Агемаки изглеждаше напълно безразлична към демонстрацията на сила около себе си. Сано се зачуди дали бе очаквала нов разпит; или бе невинна и се чувстваше в безопасност, или притежаваше стоицизъм, достоен за самурай.

— Във вчерашния ни разговор казахте, че за последен път сте видели съпруга си, преди да си легне в нощта на убийството му — започна Сано. — Цялата нощ сте спали в собствената си стая. Нямате никаква представа, какво се е случило, защото сте взели приспивателна отвара, и не знаете нито как е умрял съпругът ви, нито кой го е убил. Така ли е?

— Точно така — отговорът на Агемаки бе съпроводен от лека въздишка.

— В хода на разследването разкрих факти, които хвърлят съмнение върху разказа ви — продължи Сано. — Има ли нещо, което сте забравили да споменете… или което бихте желали да промените?

Беше сигурен, че убиецът не бе единственият, който знаеше за извършеното престъпление. Заради тънките стени на отделните помещения и близостта на стаята на Макино до останалите съществуваше голяма вероятност някой друг, пребивавал там същата нощ, да е чул или видял нещо. Може би не само убиецът криеше информация и ако имаше още някой, този някой можеше да е Агемаки.