Лора Роуланд - Цуамоно

— Ако е така, сега е моментът да ми кажете — настоя Сано. — По-склонен съм да извиня евентуална грешка в момента, отколкото след време.

Агемаки се поколеба за част от секундата и после промълви:

— Няма нищо друго. Не мога да променя истината.

Колебанието й представляваше за Сано по-достоверна информация от думите й. Вече бе сигурен, че тя крие нещо. И все пак наличието на тайна не превръщаше автоматично човека в престъпник. Съществуваха и други причини хората да не желаят да споделят тайните си. Например желанието да предпазят някой друг.

— Какви са чувствата ви към наложницата на съпруга ви? — попита Сано.

Агемаки го изгледа косо изпод спуснатите си клепачи. За миг по лицето й като че ли се изписа смущение.

— Окицу сан ми е като по-малка сестра. Двете сме близки приятелки.

Сано се запита доколко бе възможно една съпруга да е благоразположена към красивата млада наложница на мъжа си.

— Нямахте нищо против, че Окицу е спечелила любовта на главния старейшина Макино?

— Абсолютно нищо.

Доста разумно тя се ограничи с кратък отговор; и да бе изпитала желание да възрази многословно или да се впусне в обяснения, бе го сподавила. Сано обаче се запита дали не бе по-вероятно Агемаки да убие, за да защити бъдещето си от Окицу, отколкото да излъже, за да защити Окицу от закона.

— А актьорът Кохейджи и главният васал на съпруга ви? — продължи разпита Сано. — И с тях ли сте приятелка?

— Не.

„С една-единствена дума могат да се изразят множество различни чувства“, помисли си Сано. В отговора на Агемаки се долавяше обида от предположението, че дама от нейната класа би се сприятелила с наемен актьор или с васал на семейството. Не би излъгала, за да ги защити. Ако криеше компрометираща информация за смъртта на Макино, целеше да предпази себе си.

Войниците неспокойно се размърдаха; детективите Маруме и Фукида наблюдаваха Сано, готови да го защитят, ако се наложеше. Ибе и Отани му дадоха знак да побърза с разпита.

— Вчера ми казахте, че семейството ви служи на владетеля Торий — продължи Сано. — Но всъщност баща ви е бил ронин. Майка ви е била прислужница в храма „Асакуса Джинджа“, вие също. Не е ли вярно?

Той забеляза, че Агемаки преглътна мъчително — бе успял да пропука самообладанието й. Но тя отвърна спокойно:

— Баща ми беше самурай васал на клана Торий.

— Приятелите ви от храма твърдят друго.

Погледът й срещна за миг неговия; в очите й проблесна накърнена гордост.

— Знам по-добре от тях.

— Много добре.

Сано осъзна, че слабото й място бе нейното минало. Ако го извадеше на показ, можеше да я подтикне да му разкрие повече. Той пристъпи към нея.

— Вие сте бивша проститутка, жена с неясен произход и почти никакво бъдеще.

Агемаки трепна, все едно бе изсипал нощното гърне върху скъпите й дрехи. Сано познаваше и други жени в нейното положение, които искаха да забравят миналото и да се преструват, че животът им като съпруги на богаташи е единственият, който познават. Надяваше се да измъчва престъпница, а не невинна жертва.

— Главният старейшина Макино ви е довел в тази къща… като своя наложница. Тогава все още е бил женен за първата си съпруга, нали? — продължи Сано.

— Да — тя неволно се размърда.

— Какво се случи с първата му съпруга?

— Почина — прошепна Агемаки.

— Как почина?

— От треска.

— Според лекаря от крепостта Едо вие сте се грижили за нея, когато се е разболяла — изтъкна Сано информацията, с която се бе сдобил Хирата.

— Тя пожела така. Не би позволила на никой друг. Имаше доверие в способностите ми на лечителка.

— Но вместо да се подобри, състоянието й се е влошило — настоя Сано.

Забеляза как Агемаки стисна ръце и ги разтърка, сякаш ги измиваше. Интересът му нарасна, тъй като сега тя изглеждаше доста по-разстроена, отколкото когато обсъждаха убийството на Макино. Явно бе подготвена за въпросите относно неговата смърт, но не и за смъртта на съпругата му или за собственото си минало. Възможно бе да не е очаквала подобно развитие на разговора.

— Направих всичко, което беше по силите ми, за да я спася — рече Агемаки, — но тя беше много болна.

— Според лекаря от крепостта Едо, именно вие сте приготвяли лекарствата й — продължи Сано. — Вие сте й ги давали. Какво още сте сложили в тях, освен лечебните билки?

— Нищо! — Агемаки рязко вдигна глава; очите й проблеснаха.

— Отровихте ли я?

— Не! — паниката помете невъзмутимото й държание. Маската на скромна скърбяща вдовица изчезна. — Не е умряла по моя вина! Който твърди обратното, е лъжец!