Лора Роуланд - Цуамоно

На Сано му се щеше да разбере дали бе убила първата съпруга на Макино и се боеше от полагащото й се наказание, или бе изпаднала в паника, задето бе несправедливо обвинена. Бе виждал подобни реакции както от страна на престъпници, така и на невинни хора.

— Вие сте извлекли полза от смъртта на първата съпруга на Макино — напомни й Сано. — Макино се е оженил за вас. Но после е взел нова наложница. Историята се повтаря. Знаели сте, че Окицу може да заеме мястото ви също както вие сте заели мястото на първата му съпруга. Не го ли убихте, за да му попречите да се разведе с вас, да се ожени за Окицу и да ви лиши от наследство?

Агемаки възвърна самообладанието си, отпусна ръце и отново надяна маската на привидно спокойствие.

— Не.

— Дакуемон, племенникът на владетеля Мацудайра, е бил в това имение в нощта, когато е бил убит съпругът ви. Видяхте ли го?

— Не. Ако е бил тук, явно е дошъл, докато съм спяла.

— Не разследваш Дакуемон — намръщи се Отани към Сано. — Повече никакви въпроси за него.

— Докато сте спели или докато сте пребивали до смърт съпруга си? — продължи Сано, без да обръща внимание на Отани. — Не ви ли хвана, докато правехте именно това?

— Внимателно, сосакан сама — предупреди го Ибе.

— Не съм го видяла — тихо повтори Агемаки. — Не съм направила нищо, на което да стане свидетел.

— Снощи Дакуемон е бил убит в къщата за тайни любовни срещи — продължи Сано, макар копоите да го изпепеляваха с погледи. — Какво правехте по това време?

— Излязох на разходка с паланкина си — Агемаки изглеждаше напълно безразлична към новината за смъртта на Дакуемон.

— Къде отидохте?

— Просто се разходих из града.

— Достатъчно — твърдо се намеси Ибе.

Сано кимна. Беше разбрал каквото му трябваше. Снощи Агемаки е била в града. Може би тя беше неизвестната любовница на Дакуемон… и негова убийца.

— На мен ми стига, че е убила първата съпруга на Макино — заяви Ибе.

— Както и Макино — обади се Отани. — Който е убил веднъж, рано или късно ще убие и втори път.

— Хайде, арестувай я — обърна се Ибе към Сано. — Ако толкова ти се иска да разкриеш убиеца на Дакуемон, можеш да й стовариш и тази вина.

Агемаки бе застинала между надзорниците подобно на котка, която смята, че ако не помръдне, хищниците няма да я забележат и да я нападнат.

— Доказателствата срещу нея са косвени — отсече Сано. — За мен това не е достатъчно.

— Достатъчно е, за да бъде осъдена — настоя Ибе.

Сано знаеше това със сигурност, но също така бе наясно, че според законодателната система на Токугава на практика всички съдебни процеси завършваха с присъда, дори и подсъдимият да бе невинен. Възможно бе Агемаки да е извършила няколко убийства, но със същия успех можеше и да е невинна. Не беше сигурен каква е истината. И макар че копоите държаха сина му като заложник, нямаше да им позволи да го тласнат към погрешни решения.

— Дадохте ми избор между две заподозрени — рече той. — Ще разпитам и Окицу, преди да арестувам, когото и да било.

Ибе и Отани се отдръпнаха на кратко съвещание.

— Както искаш — рече накрая Ибе. — Но не злоупотребявай с търпението ни.

Докато излизаше от стаята, съпроводен от детективите и войниците, Сано се извърна към Агемаки. Тя бе останала на колене със сведена глава и голата й шия изглеждаше бледа и уязвима, сякаш очакваше мечът на палача всеки миг да се стовари върху нея.

Хирата съзнаваше, че би било твърде безразсъдно да отиде в имението на Макино, да спре Тамура и да започне да му задава въпроси. Не можеше да рискува да се натъкне на Ибе и Отани, след като му бяха забранили да участва в разследването на убийството. Затова, щом си тръгна от театралния квартал, се прибра вкъщи и изпрати детектив Иноуе в имението на Макино с нареждане да открие Тамура и да го подмами на някое място, където Хирата щеше да може да говори с него. Иноуе се върна с новината, че Тамура е на тренировъчния терен за бойни изкуства в крепостта Едо.

Хирата реши, че не би могъл да намери по-подходящо място — почти безлюдно през зимата, когато самураите на Токугава предпочитаха да бездействат на топло, вместо да упражняват бойните си умения. Но когато пристигна, се озова сред огромна тълпа от конници, които обикаляха терена. Други войници се обличаха и приготвяха конете си за битка. Някои дори тренираха по двойки, нетърпеливи да влязат в истински бой. Оръжейниците влачеха гюлета, пушки и муниции под ледения дъжд. Командирите сновяха наоколо, опитвайки се да въведат ред. Всички носеха върху одеждите си герба на владетеля Мацудайра. Тренировъчният терен се бе превърнал в сборен пункт за армията му. Хирата се озърна изумен. Каква ли бе причината Тамура, който бе от противниковата фракция, да дойде тук? И къде ли се намираше сред целия този хаос?