Лора Роуланд - Цуамоно

— Страхливец! — изсъска Тамура.

Хирата преглътна унижението, сподави гнева си и си наложи да отвърне спокойно:

— Знаеш нещо за убийството на Макино, което криеш. Ако си убил него или Дакуемон, аз лично ще те предам на правосъдието.

Излезе от сградата, преди Тамура да отвърне, защото се боеше, че желанието му да се бие ще надделее над хладния разум. Навън задиша дълбоко, за да се отърси от тежките мисли. Изкуството да се владееш се усвояваше болезнено. Докато минаваше през тълпата войници, скупчени на тренировъчния терен, си наложи да се съсредоточи върху разследването. Логиката и инстинктът му подсказваха, че Тамура и Кохейджи лъжеха за нощта, в която бе умрял Макино. Двамата нямаха солидно алиби за времето, в което бе убит Дакуемон, но въпреки това връзката им с него бе твърде неясна, а и не разполагаха с никакви доказателства, че Дакуемон е видял някой от двамата да убива Макино или да прави каквото и да било през онази нощ. Днес единствената новина, която можеше да съобщи на Сано, бе, че е следвал заповедите му и не се е забъркал в неприятности.

Реши да опита друга тактика. Оглеждайки войниците на Мацудайра, зърна едър самурай в пълно снаряжение да галопира с коня си през полето. Забралото на шлема му бе вдигнато и разкриваше младежко лице с румени бузи и масивна челюст.

— Норо сан — извика Хирата и му махна.

Норо спря коня си до Хирата и скочи от седлото.

— Хирата сан — поклони се той и се усмихна. — Какво те води насам? Да не се присъединяваш към нас?

— Дойдох по работа — отвърна Хирата. — Между другото моите съболезнования за смъртта на господаря ти.

Норо кимна с благодарност и лицето му помръкна. Той бе личен телохранител на Дакуемон. Хирата го отведе зад редица мишени за стрелба с лък, където можеха да поговорят незабелязано.

— Искам да ми направиш една услуга.

— Само кажи каква — отвърна Норо.

Готовността му да помогне се дължеше на един инцидент отпреди шест години, когато заедно със свои приятели се бе забъркал в шумна свада с някаква селска банда. По-многобройни и по-силни от Норо и приятелите му, селяните бяха взели превес. Норо бе загубил меча си в схватката и един от бандитите бе започнал да го налага дивашки с железен прът, когато Хирата — по това време патрулиращ полицай — се бе оказал наблизо. Той бе прекратил битката и спасил живота на Норо. Първоначалното запознанство бе прераснало в приятелство, когато Хирата се премести в крепостта Едо. Норо се бе заклел да се отблагодари на Хирата, като му направи каквато услуга поиска.

— Коя беше жената, с която отиде да се срещне Дакуемон в „Знака на заслеплението“? — попита Хирата.

Норо отмести поглед.

— Ще ми се да беше попитал всичко друго, но не и това. Не мога да кажа на никого, в това число на теб.

— Не можеш или не искаш?

— Дадох дума на Дакуемон.

Макар обещанието на самурая към господаря му да отменяше всички останали, Хирата настоя:

— Какво значение има дали ще кажеш, след като Дакуемон е мъртъв?

— И това не мога да ти разкрия — отвърна Норо, очевидно засрамен, задето трябваше да разочарова човека, на когото дължеше живота си. — Но повярвай ми, има значение.

— Тя може да е убила Дакуемон — изтъкна Хирата. — Ако не ми кажеш коя е, възможно е да прикриваш убийцата му. Освен това ме затрудняваш да изпълня дълга си и да помогна на господаря си да разкрие престъплението.

Лицето на Норо помръкна, но той поклати глава, отказвайки да бъде въвлечен в спор.

— Можеш ли поне да ме вмъкнеш в имението на Мацудайра, за да потърся улики в жилището на Дакуемон?

— Владетелят Мацудайра ще ме убие. Съжалявам — отказа му Норо.

— Няма нищо — Хирата си тръгна, но се отдалечаваше бавно, давайки на Норо време да размисли. Залагаше на чувството му за чест.

— Чакай — спря го Норо.

Хирата се обърна, изпълнен с надежда.

— Не мога да ти кажа коя е жената, но все трябва да ти помогна с нещо. Може би не бива да ти казвам и това, но… Дакуемон имаше и друго жилище, освен жилището в имението на Мацудайра. Държеше къща в Канда — Норо описа мястото. — Само че не си го чул от мен.

Сано влезе в стаята на Окицу и я завари коленичила сред разхвърляни по пода дрехи, обградена от войниците на Ибе и Отани. Очите й бяха широко отворени и пълни с ужас и преглъщаше мъчително и шумно. Когато зърна Сано да влиза заедно с детективите си, копоите и хората им, тя припряно изрече:

— Не ви казах всичко, което знам, за нощта, в която бе убит главният старейшина Макино. Моля ви, позволете ми да го сторя сега.