Лора Роуланд - Цуамоно

Докато си проправяше път през тълпата, Хирата дочу откъслечни разговори:

— Владетелят Мацудайра е призовал на битка дворцовия управител Янагисава в полето на север от града.

— Боят вече е започнал. Скоро ще тръгнем.

Бойната треска беше заразителна. Хирата усети как самурайската му кръв кипна. Докато оглеждаше тълпата, зърна светлина в една от постройките близо до ограждащия терена зид.

Постройката приличаше на хамбар и се използваше за тренировки с меч. Самотна фигура хвърляше танцуващи сенки върху хартиените прозорци, защитени с дървени решетки. Хирата се вмъкна безшумно през вратата в подобното на пещера помещение, изпълнено с миризма на мъжка пот, урина, кръв и необуздана ярост. От голите греди висяха запалени фенери; покрай стените бяха наредени сламени чучела, приковани с ножове. Облечен в бели панталони, Тамура нападаше яростно, размахвайки меча си. Докато разсичаше въображаемия противник, босите му нозе се стоварваха тежко върху мръсния под от кедрово дърво. Не забеляза Хирата. По голия му торс и бръснатата глава блестяха капчици пот; суровите му черти бяха изопнати от напрежение и издаваха, че е изцяло съсредоточен върху заниманието си. Силните мускули се очертаваха ясно при всяко плавно движение.

Тамура завърши с поредица от удари, тъй бързи, че мечът му се превърна в сребристо сияние. После спря, леко задъхан от усилието. Дъхът му излизаше на бели облачета в студения въздух. Свали оръжието си и се поклони.

— Много добре — обади се Хирата.

Тамура, изглежда, не го чу. Хирата приближи към него и силно изръкопляска. Звукът отекна в помещението и Тамура се извърна. Видя Хирата и се навъси раздразнен.

— Сосакан сама ли те изпрати да ми досаждаш с още въпроси? Чух, че са те отстранили от разследването.

— Това е само случайна приятелска среща.

В отговор Тамура само го изгледа недоверчиво. Остави меча си на поставката, взе една стъкленица с вода и жадно отпи. Избърса устата си с ръка и зачака новодошлият да съобщи целта на посещението си. Хирата изведнъж си помисли, че мъжът може би не го беше чул, когато го похвали за бойните му умения. Дали не беше глух? Затова ли не бе чул нищо в нощта, когато бе убит главният старейшина Макино? Не би признал подобно нещо, защото горд самурай като него не би се огънал пред никакви физически недостатъци. По-скоро щеше да чете по устните и да се преструва, че чува. Но дори да беше глух, това не означаваше, че е невинен. Можеше да има други причини да крие истината.

— Защо си тук и се сражаваш със сянката си, вместо да участваш във войната? — попита Хирата. — Да не би да се подготвяш за отмъщението, което си се заклел вчера да извършиш?

Тамура не изглеждаше изненадан от факта, че Хирата знае за отмъщението.

— Да, макар че не е твоя работа. Дългът ми на самурай повелява първо да отмъстя за смъртта на господаря си. Всичко останало е на заден план.

— Въпреки че си презирал господаря си?

Тамура се намръщи, но не захапа стръвта, хвърлена от Хирата. Взе един парцал и избърса потното си тяло.

— Противоречията ти с Макино не са тайна за никого — продължи Хирата. — Упреквал си алчността му, подкупите, които е вземал с изнудване, увлечението му по проститутки. Заявявал си му в лицето, че е непочтен. Нима очакваш да повярвам, че според теб смъртта му заслужава отмъщение?

— Дългът трябва да се изпълнява, независимо от недостатъците на господаря — Тамура сякаш цитираше закон от бушидо. — Личните ми чувства са без значение.

Той хвърли парцала и вдигна меча си. Донякъде превзетите му и старомодни воински добродетели винаги предизвикваха раздразнение у Хирата, който знаеше, че в повечето случаи това бе само лицемерие.

— И кой е щастливият избраник за отмъщението ти?

— Още не знам — Тамура приклекна, задържа меча — хоризонтално и бавно го завъртя, втренчен в острието. — Но нямам намерение да чакам сосакан сама да открие кой е убил господаря ми.

Подигравателната нотка в гласа му подсказваше, че мнението му за способностите на Сано не бе особено високо.

— Да не би да провеждаш собствено разследване? — подхвърли Хирата, раздразнен от обидата към господаря му.

Тамура му хвърли презрителен поглед.

— Няма нужда от разследване. Медитацията ще ми разкрие истината.

„Ако с медитация можеше да се разкрие самоличността на убиеца, това щеше да спести доста неприятности и на мен, и на Сано“, скептично си каза Хирата.

— Може би тогава е редно да се сражаваш срещу самия себе си — рече Хирата. — Отмъщението ти сигурно е само фарс, за да прикриеш собствената си вина.