Лора Роуланд - Цуамоно

Победител щеше да бъде онзи, който успееше след битката да запази достатъчно голяма армия, за да може да се задържи на власт при съществуващия режим.

Върху портите към имението на владетеля Мацудайра бяха увесени черни драперии. Под тях бе окачено известие за голямата загуба на клана. Голият труп на Дакуемон бе сложен в дървена вана в една от стаите на личните жилища. Облечени в бяло, жените от рода Мацудайра наливаха вода във ваната с глинени урни. Плачеха, докато къпеха Дакуемон, отмиваха кръвта от раната на гърдите му и бършеха с мокра кърпа красивото му безжизнено лице. Владетелят Мацудайра седеше наблизо, подпрял глава върху стиснатите си юмруци. Беше с бойни доспехи, но шлемът му със златни рога бе оставен на пода до него. Скръб терзаеше духа му, докато жените подготвяха племенника му за пътуването в отвъдното. Някой коленичи до него и той се обърна; беше Уемори Йоичи, негов стар приятел от съвета на старейшините. Уемори бе нисък и дебел, прехвърлил петдесетте, с провиснала гуша.

— Извинявай, че ти се натрапвам — рече той, — но мислех, че ще искаш да чуеш последните новини от бойното поле.

— Какви са? — попита владетелят Мацудайра, за момент изтръгнат от мъката му.

— Жертвите са около двеста души — отвърна Уемори, — като повече от половината са от войската на управителя Янагисава.

Мрачно задоволство изпълни Мацудайра. Той стана и се приближи до трупа на племенника си. Жените го бяха положили върху дървен плот. Докато подсушаваха тялото и горчиво ридаеха, владетелят Мацудайра се втренчи в Дакуемон.

— Ще спечеля войната в твоя чест — обеща той. — Животът ти, както и смъртта ти няма да са били напразни. И когато стана владетел на Япония, ще разоблича управителя Янагисава като негодник и убиец, какъвто е в действителност.

Управителят Янагисава и синът му Йоритомо бяха в наблюдателната кула върху зида, който опасваше имението му. През защитените с решетки прозорци се откриваше гледка отвъд крепостта Едо. Полето, където бушуваше битката, бе обвито в мъгла и дим. Разстоянието приглушаваше пронизителния вой на бойните тръби. Янагисава си пое дълбоко въздух; острото му обоняние долови лекия серен мирис на барут. Представи си, че усеща вкуса на кръв във въздуха. Обзе го въодушевление и едновременно с това страх.

— Чух, че някои от съюзниците ни са дезертирали при владетеля Мацудайра — обади се Йоритомо. — И че на двама наши войници се падат по трима от неговата армия; освен това имал и повече оръжие. В доста неизгодно положение сме, нали, почитаеми татко?

Янагисава кимна, тъй като не можеше да отрече истината.

— Но не се отчайвай. Ние разполагаме с други средства за борба срещу владетеля Мацудайра, не само с войска и оръжие. Битката не е единственият начин да унищожиш враговете си — Янагисава окуражително сложи ръка върху рамото на сина си. — Когато приключим, режимът ще е под наша власт.

Той погледна през отворената врата към закрития коридор, построен по цялото протежение на стената. В струящата през малките прозорчета мъждива светлина на двайсетина крачки по-нататък зърна съпругата си. Погледът й не се откъсваше от него и той го усети като облизващи тялото му пламъци. Усмихна се лукаво на себе си и отново се обърна към Йоритомо. А той щеше да е над закона, недосегаем за неприятните последствия от разследването на убийството.

Същата вечер увеселението в приемната на имението на главния старейшина Макино бе като подигравка към заплахата от надвисналата война. Докато Кохейджи свиреше на шамисен и пееше, мъжете от прислугата биеха барабани, Окицу и две прислужници танцуваха в кръг, припяваха и се кикотеха, развеселени от алкохола. Няколко други прислужници наливаха саке за самураите от охраната, които се бяха излегнали в стаята, смееха се, подвикваха окуражително на танцьорките и се подканяха с наздравици. Вдовицата и дамите от свитата й седяха в ъгъла и пиеха. Очите на Агемаки блестяха; тя се поклащаше леко напред-назад.

Рейко, която тайно се бе измъкнала от кухнята, надничаше през един процеп в плъзгащата се преграда. Вратата на отсрещната стена се отвори и в стаята с решителна крачка влезе Тамура, гневно свъсил вежди.

— Спрете тая врява! — кресна той.

Кохейджи изтръгна още няколко нестройни акорда от шамисена и щом песента му стихна, барабаните също млъкнаха. Окицу и танцьорките се запрепъваха и спряха, кикотът им премина в нервно кискане. Пазачите оставиха чашите си. Веселото им настроение се стопи. Всички участници във веселбата се втренчиха изненадано в Тамура.