Лора Роуланд - Цуамоно

— Какво правите? — попита той и ги изгледа презрително.

Рейко се зарадва, че щеше да наблюдава и друго, а не само пиянско веселие, както и появата на Тамура, когото не бе виждала от предишния ден в стаята на Макино. След кратко неловко мълчание Кохейджи отвърна:

— Просто се забавляваме.

— Забавлявате се?! Едва четири дни след смъртта на почитаемия главен старейшина Макино?! — недоумяващо попита Тамура. — Би трябвало да се срамувате от себе си. Проявявате неуважение към господаря си! И пълно пренебрежение към обществените порядки! — той се обърна към пазачите: — Връщайте се на постовете си.

Мъжете скочиха на крака и се сблъскаха на вратата в стремежа си да излязат по-бързо от стаята. Тамура отпрати прислужниците и дамите от свитата, след което се обърна към Агемаки, Кохейджи и Окицу:

— Колкото до вас, никакви забавления повече!

Беше застанал с гръб към Рейко и тя не можеше да зърне изражението му, но ясно виждаше останалите трима. По лицето на Окицу се изписа вина, Агемаки остана напълно безразлична, а Кохейджи очевидно се почувства обиден.

— Ей, не можеш да ни заповядваш — рече той. — Не си ни господар. Ще правим каквото искаме.

— Известно време тук ще командвам аз — отвърна Тамура. — Господарят ми е мъртъв и вече не е нужно да търпя глупостите ви. Отсега нататък ще се държите, както подобава. Веднага се прибирайте в стаите си.

Рейко зърна гняв в безизразните очи на Агемаки. Окицу обидено ахна.

— Може ли да ни накара да му се подчиняваме? — обърна се тя към Кохейджи.

— Не, разбира се. Няма да мръдна от тук — Кохейджи изгледа Тамура гневно.

— Аз също — обади се Агемаки, като леко заваляше думите под въздействието на изпития алкохол.

— Ще видим — рече Тамура, отиде до Агемаки, сграбчи я за лакътя и я изправи на крака.

— Пусни ме! — извика жената. — Как смееш да се отнасяш така с вдовицата на господаря си!

— Ти си просто една уличница, възползвала се от слабостта на възрастен мъж — отвърна Тамура. — Неведнъж съм те виждал да се умилкваш около главния старейшина Макино и да го мамиш зад гърба му. Предупреждавах го, че си себична алчна кучка и няма да види нищо добро от теб, но той послуша ли ме? Не, ожени се за теб въпреки всичко. Е, вече няма да можеш да му измъкваш злато. Дните ти тук са преброени.

Агемаки се разкрещя възмутено и заби нокти в ръката му, но той я повлече към вратата. По пътя сграбчи и Окицу.

— Не! — изпищя наложницата. — Помощ, Кохейджи сан!

Тя протегна ръка към актьора. Двамата с Тамура я задърпаха в противоположни посоки и тя се залюшка помежду им.

— Пусни я! — изкрещя Кохейджи.

— И двете сте долна измет — рече Тамура, борейки се с Агемаки. — Виждал съм ви да играете мръсните си игрички с господаря ми, да го отвличате от дълга му и да го давите в разврат. Нито го уважавахте, нито го обичахте. Всички бяхте като паразити, които смучеха от богатството му!

— Ей! А какво ще кажеш за себе си? Да не мислиш, че си много по-добър от нас? — попита Кохейджи.

Двамата с Тамура дръпнаха рязко Окицу и тя изпищя.

— И ти зависеше изцяло от Макино. Без него щеше да си нищо. Всички знаят, че го мразеше, защото не беше добродетелният самурай, който ти се искаше да бъде.

— Горчиво ще съжаляваш за наглостта си да ми говориш с такова неуважение. Особено ако разбера, че някой от вас е убил господаря ми.

Той продължи към вратата, влачейки Агемаки. Грубо издърпа и другите двама след себе си.

— Ще изпълня обещанието си за кърваво отмъщение и ще платите с живота си за смъртта му.

— О, сигурен съм, че с удоволствие би лепнал убийството на някого от нас — подхвърли Кохейджи, запъна крака в пода и се вкопчи в Окицу, която ту хлипаше, ту пищеше. — Така ти самият ще се отървеш, нали? Но знаеш ли какво ще ти кажа? Смятам, че ти си убил Макино.

Окуражен от гнева и страха, които изпитваше, той насочи показалец към Тамура.

— Искаше да се отървеш както от него, така и от нас. Уби с един куршум четири заека.

Същите причини караха и Рейко да се пита дали Тамура действително не бе убил Макино. Спомни си подозрителното му поведение, когато го бе наблюдавала в тайната стая. Възможно бе да е искал да прочисти къщата, клана и себе си от злите влияния, убивайки Макино и прогонвайки онези, които живееха на гърба му. Но тя си спомни и подозренията, които имаше към другите трима. Внезапно някой яростно я сграбчи за рамото и я изтръгна от мислите й. Рейко се извърна рязко и се озова срещу сияещото победоносно грозно лице на Ясуе.