Лора Роуланд - Цуамоно

— Какво научи? — тихо попита Сано, за да не го чуят пазачите в детската стая или другите, които бяха пръснати из жилището.

Също толкова тихо Хирата описа посещенията си при Тамура и Кохейджи.

— След като си тръгнах, проверих разказите им и какво са правили по времето, когато е бил убит Дакуемон. Другите актьори от „Накамураза“ казаха, че снощи по време на репетицията Кохейджи е отсъствал от театъра за повече от час. Не им е казал нито къде отива, нито защо.

— Значи те е излъгал, че е бил в театъра през цялата нощ — заключи Сано.

— Така е. Отсъствал е достатъчно дълго, за да може да убие Дакуемон. Алибито на Тамура е също толкова неубедително. Хората му потвърдиха, че е отишъл до военния лагер, но според мен лъжат.

— Разбра ли дали някой в лагера го е видял?

— Когато пристигнах там, всички войници вече бяха на бойното поле. Но нито Тамура, нито Кохейджи признаха каквото и да било за нощта, в която е бил убит Макино. И, изглежда, няма никакви доказателства, които да свързват, когото и да било от тях с убийството на Дакуемон.

Разочарованието и умората, прибавени към безпокойството му за Рейко, изцеждаха силите на Сано.

— Същото може да се каже и за жените. Агемаки продължава да твърди, че е спяла по време на убийството на Макино и нито е видяла, нито е чула каквото и да било. Окицу промени първоначалния си разказ и заяви, че е зърнала Дакуемон надвесен над трупа на Макино с оръжието на убийството в ръка, но според мен всичко това е абсолютна измислица.

— Дали го е съчинила сама, или някой й е помогнал? — попита Хирата.

— Подозирам, че трудно би се справила без чужда помощ, и дори се досещам кой може да е помощникът.

Хирата кимна в знак на съгласие.

— Цял следобед разследвах какво са правили жените снощи — продължи Сано. — Носачите на паланкина на Агемаки твърдят, че известно време обикаляли из града, сетне я отнесли при една чайна. Тя влязла вътре, а те отишли в игралния дом зад ъгъла. Около час по-късно я взели и я отнесли обратно вкъщи. Чайната не е далеч от „Знака на заслеплението“.

— Възможно е тайно да се е промъкнала до къщата, докато носачите са играели комар — отбеляза Хирата.

— Когато разпитах собственика на чайната, той заяви, че Агемаки е редовна клиентка. Излязла отзад в уличката за известно време, но той предполага, че е отишла до тоалетната. По-късно посетих и „Знака на заслеплението“ въпреки протестите на копоите. Собственикът не разпозна нито името, нито описанието на Агемаки. Ако тя е била жената, с която се е срещал Дакуемон, явно е ходела там предрешена. Но все пак открих нещо интересно — една прислужница, която работи там, видяла в къщата момиче, което според описанието прилича на Окицу.

— Значи не е изключено любовницата на Дакуемон да е била Окицу — рече Хирата.

— Момичето било дошло в паланкин — продължи Сано. — Влязло в една от стаите — прислужницата не е сигурна дали е била стаята на Дакуемон. Но е абсолютно убедена, че когато Дакуемон бил намерен мъртъв и полицията пристигнала, момичето вече си е било отишло. — Какво казват носачите на паланкина на Окицу?

— Снощи я отнесли до четири различни къщи — отвърна Сано. — Тя влязла и в четирите, но никъде не останала дълго. Нямат представа, какво е правила, и не са сигурни къде точно се намират къщите. Утре ще изпратя детектив заедно с носачите, за да проследи маршрута и да провери дали ще успеят да посочат местата, където се е отбила Окицу. Най-хубавото нещо днес беше, че изтощих Отани и Ибе, докато ги развеждах из Едо, и не им позволих да ме принудят да извърша прибързан арест. Повече от всякога съм сигурен, че жените крият нещо за случилото се в нощта, когато е умрял Макино. А действията им в нощта, когато е бил убит Дакуемон, са не по-малко подозрителни от действията на Кохейджи и Тамура. Но ако съществуват доказателства, които да ги уличават в някое от двете убийства, засега не съм ги открил.

— Аз пък установих нещо, което си заслужава да се проучи — рече Хирата и докладва как бе научил за къщата на Дакуемон. — След като приключих разговорите с Тамура и Кохейджи, отидох на място и огледах. Стори ми се празна, но не влязох. Реших, че трябва първо да ви докладвам.

— Добре си се справил. И си взел мъдро решение. Фактът, че Хирата бе предпочел да се посъветва с него, вместо да се впусне в самостоятелно разследване, говореше, че бе започнал да усвоява умението да се владее.

— Иска ми се да надникна в тази къща, но въпросът е как да го сторя.