Лора Роуланд - Цуамоно

— Ако Ибе и Отани ни се наложат, изобщо няма да успеем да ги разследваме, дори и да са виновни — мрачно подхвърли Хирата.

— Какво ще правим? — попита Рейко, осъзнавайки колко безнадеждно изглеждаше положението.

Сано я осведоми за откритието на Хирата.

— Фактът, че Дакуемон е поддържал квартира извън имението на Мацудайра, предполага, че е имал таен живот, който може по някакъв начин да е свързан със смъртта му.

— Но вие не можете да разследвате Дакуемон, докато Ибе и Отани дебнат всяка ваша стъпка — напомни му Хирата. — Желаете ли да отида и сам да претърся къщата?

След дълго размишление Сано рече:

— Хрумна ми нещо.

Той им сподели плана си. Рейко и Хирата кимнаха одобрително. При все това Рейко бе обзета от отчаяние, че не можеше да помогне повече. Внезапно я осени идея, която повдигна духа й.

— Дори ако Отани и Ибе ти забранят да търсиш неизвестната любовница на Дакуемон, мога да го сторя аз — предложи тя. — Мен изобщо няма да ме забележат.

Сано я изгледа смаяно. Рейко бе сигурна, че съпругът й се питаше какво ли още й се бе случило в имението на Макино, което не му бе казала; личеше, че не му се иска да я замесва повече в разследването.

— Какво смяташ да направиш? — попита той.

— Ще разпитам тук-там, може някоя от приятелките ми да знае коя е била любовницата на Дакуемон — отвърна Рейко. — Жените си споделят. Любовните похождения на високопоставени личности, като него, трудно могат да останат в тайна. Все някой ще знае.

— Добре — кимна Сано. — Струва ми се безопасно. Но този път внимавай.

На другата сутрин Сано завари Ибе, Отани и войниците им да го чакат пред портата. Дъждът бе спрял, но стените на околните сгради изглеждаха потъмнели от просмукалата се в тях влага. Сред скупчените облаци се бяха появили ивици синьо и небе, ала въздухът бе все така мразовит. Портите на именията бяха осъмнали с плющящи от вятъра флагове, върху които се открояваха гербовете на владетеля Мацудайра или Янагисава. Единствено портата на Сано не бе окичена. Проходите в крепостта Едо кънтяха от тропота на копита и маршируващи нозе, докато армиите се отправяха към бойното поле.

— Какво прави той тук? — намръщено попита Отани, забелязал Хирата сред детективите, които придружаваха Сано.

— Днес ще ми помага в разследването — отвърна Сано.

— Не, няма — възрази Ибе. — Ние му забранихме да участва.

— Ако искате да ви съдействам, ще му позволите да ме придружи — настоя Сано. Смяташе, че Хирата е заслужил да бъде върнат в разследването. — Синът ми е гаранция, че двамата с Хирата сан ще се държим, както подобава.

— Не ме интересува. Искам да си върви — отсече Отани, ядосан, че Сано му противоречи.

В този момент обаче се намеси Ибе:

— Омръзна ми да спорим за всичко. Нека дойде. Какво значение има?

Отани кимна и отстъпи с неохота.

— Днес ще арестуваш за двете убийства или вдовицата, или наложницата — обърна се той към Сано. — Вече нямаш основание да протакаш.

— Не е точно така — възрази Сано. — Има още една следа, която искам да проуча, преди да арестувам Агемаки или Окицу. Ето какво съобщение получих снощи.

Той подаде на Отани сгънат лист хартия. Отани го разтвори и прочете на глас:

Ако искаш да разбереш кой е убил главния старейшина Макино, иди в средната къща от западната страна на улица „Цукеги“ в Канда.

— Няма подпис. Кой го е изпратил?

— Не знам — отвърна Сано, макар че писмото бе негово дело. — Пъхнали са го под портата ми по някое време през нощта. Никой не е видял кой го е донесъл.

Сано бе измислил този хитър ход снощи, за да успее да проучи къщата на Дакуемон под носа на Ибе и Отани. Ако те не знаеха, че къщата е собственост на Дакуемон и нямаха представа, как Сано бе научил за нея, може би нямаше да възразят срещу отиването там и нямаше да имат основание да го обвинят, каквото и да откриеше. Ибе взе бележката от Отани и подозрително се взря в нея.

— На анонимните съобщения не бива да се вярва.

— Така е, но не мога да пренебрегна това, защото ще означава, че не ще изпълня дълга си към шогуна.

Надзорниците се отдръпнаха да обсъдят ситуацията. Сано чакаше с надеждата, че ако страхът от господарите им не е достатъчен, то любопитството им ще свърши останалото.

— Добре — каза най-сетне Отани.

— Обаче ако това е номер, някой ще си плати.

Погледът, който Ибе хвърли на Сано, не оставяше никакви съмнения, кой щеше да е този някой.

Рейко коленичи пред тоалетката в стаята си, за да се приготви за посещението при приятелките си, от които се надяваше да научи коя е била любовницата на Дакуемон. Здравият сън бе върнал силите и бодрия й дух. След като изми пепелта от косите си, се гримира старателно, почерни зъбите си и се облече подобаващо за съпругата на високопоставен служител на бакуфу, в резултат на което отново заприлича на себе си. Но връщането към нормалния й живот не бе уталожило тревогите й.