Лора Роуланд - Цуамоно

— Съжалявам, че си толкова зле настроена към мен!

В дрезгавия й глас се прокраднаха отмъстителни и заплашителни нотки. Устните й се разтеглиха в зловеща усмивка. — Но трябва да изпълниш желанията на съпруга ми.

— Вече ти казах, че няма да го сторя — заяви Рейко, макар внезапно да изпита страх от гостенката си.

— Ако не го направиш, ще кажа на съпруга ти всичко, което се случи между теб и краля дракон.

— Моля? — объркано попита Рейко.

— Ще му кажа, че си се влюбила в краля дракон — продължи госпожа Янагисава. — Ще му кажа, че съм ви видяла да се любите страстно в двореца.

— Но ти не си видяла нищо подобно! — възкликна недоумявайки Рейко. — Защото не се е случило.

Зловещата усмивка не слизаше от лицето на госпожа Янагисава.

— Кой, освен теб може да потвърди това? Кралят дракон е мъртъв. Съпругът ти няма как да знае какво се случи на онзи остров, защото не беше там. Аз и обаче бях.

Рейко най-сетне проумя намеренията на гостенката си.

— Опитваш се да ме подчиниш на волята на дворцовия управител, като ме заплашваш, че ще наговориш на съпруга ми куп лъжи за мен — отвращението от госпожа Янагисава само засили решимостта й да не отстъпва. — Е, няма нужда да си хабиш думите. Нищо няма да излезе. Съпругът ми знае, че винаги съм му била вярна.

Неприятен дрезгав смях заклокочи в гърлото на госпожа Янагисава.

— Напълно ли си сигурна? Ще рискуваш ли прекрасния си брак, залагайки, че ще повярва на теб и дори няма да пожелае да ме изслуша?

— Разбира се, че ще повярва на мен.

И все пак я обзе ужас, когато в сърцето й се забиха ноктите на съмнението. Така и не бе разказала на съпруга си какво се бе случило между нея и краля дракон. Сано няколко пъти бе намеквал, че би желал да разбере, но тя все избягваше разговора. Нежеланието й да се върне към онези кошмарни мигове и да сподели какво бе сторила в стремежа да извоюва свободата си, беше толкова силно, че тя бе оставила всичко на въображението на Сано. Сега й се прииска да му бе разказала цялата история, защото не бе и наполовина толкова ужасна колкото онази, която госпожа Янагисава бе съчинила. Потайността на Рейко бе събудила подозренията на Сано, които злостните клевети на госпожа Янагисава само щяха да подхранят.

— Смятам, че мога да убедя съпруга ти да ми повярва — заяви гостенката. — Мъжете имат силно развито чувство за собственост и са ревниви. Не им се нрави мисълта, че жена им може да е давала ласките си на друг. Освен това са подозрителни. Един намек за изневяра е достатъчен да погуби доверието им. Но не е нужно да спорим кой е прав — аз или ти. Просто ще разкажа на съпруга ти моята история за теб и краля дракон и ще видим какво ще се случи.

— Стой настрана от съпруга ми! — кресна ужасена Рейко.

Госпожа Янагисава отново се изсмя.

— Май не си чак толкова сигурна в него все пак. Мислиш ли, че ще се ядоса дотолкова, че да се разведе с теб, задето си му изневерила? Страхуваш ли се, че ще те изхвърли от къщи и никога вече няма да видиш сина си?

Беше улучила право в целта. Сано бе разумен мъж, но въпреки това Рейко не можеше да предвиди как щеше да реагира на приказките на госпожа Янагисава. Той беше наясно, че Рейко крие нещо за преживяванията си в двореца на краля дракон. Никой, освен нея не можеше да опровергае госпожа Янагисава. Мидори и господарката Кейшо не бяха видели какво се бе случило между Рейко и похитителя им. Хората на краля дракон бяха мъртви. А доверието на Сано във верността на Рейко никога досега не бе поставяно на изпитание. Възможно бе да реши да й отмъсти. Но дори да не го стореше, бракът им никога вече нямаше да бъде същият. Рейко мислено се закле повече да няма тайна от Сано. Клетвата й обаче бе малко позакъсняла и в момента не можеше да й помогне.

— Ще поема риска съпругът ми да повярва на теб и да ме накаже — престори се на уверена Рейко и скръсти ръце. — Няма да го убеждавам да заговорничи с управителя. Няма да убия владетеля Мацудайра дори за да спася брака си.

Госпожа Янагисава впи обезумял поглед в Рейко.

— Владетелят Мацудайра иска да узурпира властта на шогуна. Той е предател и се опитва да унищожи собствения си братовчед. Заслужава да умре. Нима бракът ти не е по-ценен от живота му?

— Нищо не може да ме накара да манипулирам съпруга си или да убивам хладнокръвно — заяви Рейко.

И все пак, докато потъваше все по-дълбоко в този кошмар, едно гласче от дъното на съзнанието й нашепваше, че животът на владетеля Мацудайра и доброто име на клана му са твърде ниска цена за спасяването на брака й. Не го познаваше, нито я беше грижа за него. Рейко се ужаси от собствените си мисли. Но първичната, водена от егоизъм част от характера й я подтикваше да жертва всичко, за да запази съпруга, когото обичаше. Убеждаваше я, че госпожа Янагисава е права и Япония ще бъде по-добре без владетеля Мацудайра. Уверяваше я, че ще постъпи я добре, ако направи услуга на шогуна и убие неговия разкъсван от амбиции братовчед. Рейко си представи как отива в лагера облечена в крещящи одежди на проститутка и се промъква в палатката на владетеля Мацудайра, стиснала кинжал в ръка. Госпожа Янагисава се ухили лукаво.