Лора Роуланд - Цуамоно

Пазачите не изпускаха от поглед Масахиро. Не се отдалечиха нито за миг, докато го обличаше и хранеше сутринта. Не й се искаше да го оставя с тях, макар детективите на Сано да стояха нащрек, готови да го защитят, ако се наложеше. Безпокоеше се и за Сано, който бе отказал да се присъедини към някоя от фракциите и можеше да разчита единствено на собствените си васали, докато обикаляше из крепостта Едо. Рейко зърна отражението си в огледалото и изписаната на лицето й тревога. Със съзнателно усилие си придаде спокоен вид и стана. Тъкмо си слагаше наметалото, когато на вратата се появи една от прислужниците.

— Кажи на носачите да приготвят паланкина ми и да ме чакат с охраната в двора — нареди Рейко.

— Да, господарке — поклони се прислужницата, — но трябва да ви съобщя, че е дошла да ви види госпожа Янагисава. Чака в приемната.

Безпокойство и гняв завладяха Рейко. Едва се бе прибрала у дома, и госпожа Янагисава отново бе по петите й! Реши, че достатъчно дълго бе търпяла разрушителната й лудост. Трябваше веднъж завинаги да сложи край на приятелството им — и то още сега. Тя забърза към приемната, където я очакваше госпожа Янагисава.

— Рейко сан — извика гостенката и се втурна да я поздрави. — Най-сетне сме отново заедно.

Бледите й страни бяха необичайно поруменели; очите й блестяха трескаво. Задъхана от вълнение, тя притисна ръце към гърдите си и с копнеж се взря в Рейко.

— Толкова се радвам да те видя след дългата ни раздяла.

— И аз се радвам да ви видя.

„За последен път“, помисли си Рейко.

— Трябва да ти кажа нещо важно.

— Така ли? Е, и аз имам да ви казвам нещо важно.

Тъй като Сано вече бе отхвърлил и обидил дворцовия управител, Рейко реши, че не е възможно да влоши повече нещата, като стореше същото със съпругата му. Канеше се да й каже точно какво мислеше за нея, и да се отърве веднъж завинаги.

— Нося съобщение от съпруга си — рече госпожа Янагисава.

— За мен ли? — изненадано попита Рейко. Не можеше да пренебрегне съобщение от дворцовия управител. — И какво е то?

Госпожа Янагисава сграбчи ръцете й и я дръпна, тъй че двете коленичиха на пода. Рейко усети, че гостенката й трепери, а ръцете й бяха влажни и горещи. Състоянието й очевидно се дължеше на нещо повече от обичайната й лудост. Рейко застана нащрек.

— Съпругът ми иска от теб две услуги — започна госпожа Янагисава. Първо, трябва да убедиш мъжа си да оповести, че главният старейшина Макино е бил убит от Дакуемон.

Рейко се ужаси. Въпреки че много от постъпките на госпожа Янагисава бяха стъписващи, не бе подготвена за подобна вест.

— Мога да се досетя защо почитаемият управител иска Дакуемон да бъде обвинен в убийството на главния старейшина Макино. Но защо е решил да поиска тази услуга точно от мен?

— Той знае, че имаш голямо влияние върху сосакан сама — отвърна госпожа Янагисава. — И тъй като двете сме близки приятелки, ме изпрати от негово име.

Рейко все още не можеше да се съвземе.

— Но защо смята, че бих поискала подобно нещо от съпруга си?

— Той знае, че го обичаш и му желаеш доброто. За него ще бъде най-добре да обяви един мъртвец за убиец на главния старейшина Макино. Кой може да каже дали Дакуемон действително не е виновен? Освен това не може да бъде наказан или да създаде неприятности. Със сигурност можеш да убедиш съпруга си да постъпи, с както е най-добре за него, за теб и за сина ви.

Госпожа Янагисава говореше толкова уверено, сякаш представяше най-основателните доводи на света. Усмихна се, напълно убедена в съгласието й. Нима действително допускаше, че Рейко би помолила Сано да съдейства в този пъклен план за унищожаване на справедливостта в съюз с покварения управител!

Рейко бе потресена от безочието на гостенката си.

— Каква е втората услуга, която иска управителят?

Госпожа Янагисава хвърли поглед през вратата към коридора, по който сновяха детективите и прислугата. Даде знак на събеседницата си да се наведе още повече към нея и когато Рейко неохотно се подчини, прошепна в ухото й:

— Иска да убиеш владетеля Мацудайра.

Рейко не вярваше, че госпожа Янагисава би могла да я изненада с още нещо. Ала като се отдръпна назад, осъзна, че е подценила както нея, така и управителя. Изглежда, госпожа Янагисава си бе проправила път в живота на съпруга си и бе станала негова помощница в злините. Молбата бе толкова възмутителна, че изглеждаше абсурдна. Рейко неволно се изсмя.

Госпожа Янагисава също се засмя доволно. Невзрачните й черти изведнъж се оживиха и лицето й придоби по-мек, почти красив вид.