Лора Роуланд - Цуамоно

— Достатъчно умна си, за да убиеш владетеля Мацудайра и да избягаш. Съпругът ти никога няма да узнае. Дворцовият управител няма да му каже. Нито пък аз.

Съвестната, разумна част от нея я убеждаваше, че ако убиеше владетеля Мацудайра, дори и да се измъкнеше безнаказано, до края на живота си щеше да носи вината за нечия смърт. А убийството на член от клана Токугава само по себе си, вече бе държавна измяна, дори и владетелят Мацудайра да бе смятан за предател. Нещо повече, Рейко прекрасно знаеше, че не можеше да има доверие нито на госпожа Янагисава, нито на дворцовия управител. Ако веднъж позволеше да я изнудят, щеше да се постави в тяхна власт и да бъде на тяхно разположение винаги.

— Няма да се подчиня. Напусни дома ми незабавно! — заяви Рейко.

Гласът й не прозвуча особено убедително. Госпожа Янагисава усети колебанието й и я погледна едва ли не с умиление.

— Ще си тръгна и ще ти дам време да помислиш — рече тя. — Ще очаквам решението ти до довечера.

Очевидно бе убедена, че Рейко ще капитулира. Разтърсена и ужасена, Рейко бе изправена през избора да извърши убийство и държавна измяна или да загуби всичко, което бе от значение за нея.

— Но дори аз да реша да изпълня желанието на дворцовия управител, съпругът ми ще откаже да припише на Дакуемон убийството на главния старейшина Макино. Не виждам как бих могла да го убедя.

— Това е твой проблем, не мой.

Госпожа Янагисава се усмихна победоносно, обърна се и излезе от стаята.

Задъхана и развълнувана, госпожа Янагисава пристигна пред кабинета на съпруга си. Сърцето й блъскаше лудо в гърдите; виеше й се свят от въодушевление. Тя бутна вратата и се препъна в прага. Седналият зад бюрото дворцов управител и коленичилите наоколо десетина служители я изгледаха неодобрително. В следващия миг обаче раздразнението на съпруга й отстъпи място на радостно вълнение. Той бързо освободи служителите, затвори вратата след тях и се обърна към нея.

— Имаш ли да ми казваш нещо?

— Направих го — задъхано промълви госпожа Янагисава. — Направих всичко, което поиска.

Живите му искрящи очи изпитателно се взряха в нея, търсейки признаци, че го лъже. Последвалата дълбока въздишка сякаш успокои духа му и прогони тревогата.

— Сега имам опора за бъдещето — рече той. — Която засилва контрола ми над настоящето.

Лицето му се отпусна в самодоволна екзалтирана усмивка.

— Сега съм в по-изгодна позиция. Победата е възможна.

Госпожа Янагисава жадно поглъщаше удоволствието му. Замаяна и горяща от нетърпение, зачака наградата си. По лицето на управителя внезапно премина сянка на съмнение.

— Но сигурна ли си, че Рейко ще съдейства?

— Сигурна съм.

Госпожа Янагисава бе напълно убедена, че една съпруга, която обичаше мъжа си, би сторила всичко, за да запази любовта му. Рейко скоро щеше да забрави възраженията си и да убие владетеля Мацудайра. Сосакан сама щеше да обяви Дакуемон за предател и убиец. Госпожа Янагисава щеше да сподели триумфа на съпруга си. Заради това си заслужаваше да понесе всичко, което й се бе случило.

Преди посещението си при Рейко госпожа Янагисава бе изживяла мъчителни колебания. Съзнаваше, че, принуждавайки Рейко да извърши това зло, щеше с да загуби приятелството й. Колко самотна щеше да се чувства без Рейко! Смелостта замалко да й изневери. А после Рейко й бе наговорила такива ужасни неща. Омразата надделя над обичта към приятелката й. Рейко заслужаваше да страда.

— Много добре — рече той успокоен. — Сега просто трябва да оставя събитията да следват своя ход. Има ли нещо друго?

Бе забравил за наградата й, отчаяно осъзна госпожа Янагисава.

— Каза, че ако аз… — заекна тя. — Обеща ми, че ще…

— Каква добра памет имаш.

По лицето на управителя се изписа раздразнение. Госпожа Янагисава долови, че съпругът й си мисли за всички други по-важни неща, които трябваше дар свърши, вместо да бъде с нея.

— Добре. Обещанието си е обещание. Заслужи си лакомството. Ела с мен.

Госпожа Янагисава бе твърде отчаяна, за да се обиди от отношението му. Докато страстта я завладяваше неумолимо, тя последва съпруга си в спалнята му. Вътре бе мрачно и студено, ала госпожа Янагисава дори не забеляза. Тръпнеше от нетърпение, а докато наблюдаваше как управителят отвори един с шкаф, извади футона си и го хвърли на пода до нея. Приближи, погали бузата й, устните, шията. Макар да долавяше, че ласките му са напълно механични, госпожа Янагисава потръпна от възбуда. Желанието заля като тежка сладка течност гърдите и слабините й. Мъжът й разтвори робата й и я пусна на пода. Студът плъзна по кожата й, но топлината отвътре надделя, докато ръцете му се плъзгаха по цялото й тяло.