Лора Роуланд - Цуамоно

— Кой си ти? — попита Сано.

Преди самураят да отговори, Отани възкликна:

— Кубо сан!

По лицата и на двамата се изписа изненада.

— Какво правиш тук?

— Отани сан — промълви самураят с облекчение, че вижда познат човек. — Моля ви, не ме наранявайте! Позволете ми да обясня!

— Откъде се познавате? — попита Сано, изненадан на свой ред, докато всички прибираха оръжията си в ножниците.

— Той беше васал на Дакуемон — отвърна Отани, сетне се обърна към младия самурай: — Определено се налага да обясниш.

Сано зърна недоверието, изписано върху лицето на Хирата. Приготви се за това, което щеше да последва.

— Дойдох да взема парите и мечовете, които Дакуемон бе оставил тук — рече Кубо. — Реших, че трябва да ги дам на семейството му.

— Това място е било собственост на Дакуемон?

Отани се взря изненадано в Кубо, сетне огледа отново стаята.

— Ами… да — притеснено отвърна Кубо. — Само няколко от хората му знаехме. Не трябваше да казваме. Но след като е мъртъв, предполагам, вече няма значение… нали?

Настъпи кратко мълчание, изпълнено с напрежение, докато Отани и Ибе осмисляха новината. Сетне Отани рече:

— Това са мечовете на Дакуемон. Знаех си, че съм ги виждал някъде — той грабна бележката от Хирата.

— Дакуемон ли е написал това?

Кубо погледна бележката.

— Прилича на неговия почерк.

Ибе изведнъж проумя всичко и реши да се възползва от ситуацията.

— Дакуемон е наел убиец. Той стои зад убийството на главния старейшина Макино.

— Не! — ужасено възкликна Отани. — Не може да бъде!

— Това място е било на Дакуемон. Той е написал бележката — изтъкна Ибе.

— Но… възможно е да сме я изтълкували погрешно — възрази Отани.

— И какво друго тълкувание може да съществува? — настоя Ибе.

Отани понечи да отговори, сетне поклати глава.

— Нещо нередно ли казах? — попита тихо Кубо.

— Вземи парите и мечовете и си върви — рече Сано. — Забрави какво се е случило тук.

Кубо си тръгна.

— Почакайте само управителят Янагисава да чуе за това — злорадо рече Ибе. — Колко ще се зарадва да научи, че виновник е племенникът на владетеля Мацудайра.

— Но… — объркан, Отани поде: — Ти няма да кажеш на дворцовия управител. Договорихме се да не замесваме господарите и фракциите в разследването на убийството… нали? И се разбрахме, че една от жените трябва да бъде обвинена за двете престъпления. Не можем да изобличим Дакуемон като убиец и предател!

Сано осъзна, че Отани се ужасява от реакцията на владетеля Мацудайра и гнева на шогуна. Тъй като Дакуемон бе мъртъв и не можеше да бъде наказан, кланът и привържениците му щяха да платят за престъплението му.

— Това променя всичко — рече Ибе и измъкна бележката от ръцете на Отани. — Съгласих се на уговорката, защото смятах, че ще бъде във взаимен интерес и че която и да е от двете жени може да е извършителят, колкото и всеки друг. Но след като знаем, че не е така, не мога да позволя невинен човек да бъде наказан за убийството на приятеля и съюзник на господаря ми, а кланът Мацудайра да се измъкне безнаказано. Нито пък мога да скрия толкова важна информация от управителя Янагисава.

Мъжът очевидно имаше някакво чувство за чест и дълг, но само когато можеше да извлече полза от тях, заключи Сано. Сблъсъкът на интереси бе разрушил съюза между надзорниците му. Отани стоеше застинал от ужас, докато партньорът му не само бе развалил споразумението, но и възнамеряваше да нанесе съкрушителен удар върху господаря му.

— Поздравления за разкриването на убийството на главния старейшина Макино — обърна се Ибе към Сано. — Да вървим да съобщим новината в замъка Едо.

— Не! — изкрещя Отани.

Обзелата го ярост изведнъж го извади от вцепенението и той отчаяно се обърна към Сано:

— Заповядвам ти никога да не споменаваш какво сме открили тук. Заповядвам ти да арестуваш Окицу или Агемаки!

Настъпи зловеща тишина. Никой не помръдваше.

— Идваш ли? — обърна се Ибе към Сано.

— Още не — отвърна Сано. — Няма достатъчно доказателства за вината на Дакуемон.

Ибе го изгледа озадачено, а Отани — с надежда.

— Какви ги говориш? — размаха бележката Ибе. — Това е написано от Дакуемон и разкрива уговорката му с убиеца. Какво още ти трябва?

— Доказателство, че бележката е истинска — отвърна Сано.

— Това, че изглежда написана с почерка на Дакуемон и бе намерена в къщата му, не означава нищо — нетърпеливо се намеси Отани. — Възможно е някой да я е фалшифицирал и подхвърлил тук.